Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за публичните финанси с 12 гласа за, 6 против и 3 въздържали се. Законопроектът предвижда растежът на нетните първични разходи да стане водещ показател при фискалното наблюдение. Предвижда се още отпадане на разпоредбите за средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит и на автоматичните корективни механизми.

Вносителите мотивират промените с необходимостта националното законодателство да се приведе към обновената европейска рамка за икономическо управление. Те изтъкват, че европейският модел вече акцентира върху контрола на нетните първични разходи, поради което паралелното прилагане на старите национални механизми е нецелесъобразно. Правителството е одобрило законопроекта на 21 октомври.

ДСБ оспорва този подход и определя промяната като политически избор, а не като неизбежно европейско изискване. От партията посочват, че европейските правила не задължават България да се отказва от допълнителните си национални ограничения. ДСБ свързва действащата система от фискални правила с финансовата криза от 1996–1997 г. и въвеждането на валутния борд. Според позицията на партията тези ограничения са създадени, за да не позволяват текущи разходи да бъдат финансирани чрез бъдещ дълг.

От партията предупреждават, че отпадането на предпазителите без равностойни гаранции може да увеличи риска от трайни дефицити, растящ държавен дълг и по-високи разходи за неговото обслужване. ДСБ настоява правителството да обясни защо променя правилата, преди да е показало как новият механизъм ще предотвратява натрупването на дисбаланси.

При действащия режим отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит може да задейства корективна процедура. Фискалният съвет е сред органите, които могат да установят такова отклонение, а финансовият министър трябва да изготви корективен план в срок до два месеца. С промените този механизъм се заменя с наблюдение върху динамиката на нетните първични разходи.

Дебатът се провежда на фона на силен натиск върху бюджета. Фискалният съвет оценява дефицита по консолидираната фискална програма за 2026 г. на 5,7% от БВП и прогнозира държавен дълг от 51,1 млрд. евро, или 35,7% от БВП, в края на 2028 г. Оценката на съвета сочи, че растящите лихвени плащания ще ограничават ресурса за други публични сектори. Следващата стъпка е разглеждане в пленарната зала, като ДСБ настоява при обсъждането да бъдат представени конкретни гаранции, че замяната на националните правила няма да отслаби бюджетната дисциплина.