Дебатът не е само за резултатите

Въпросът защо учителските заплати се увеличават, когато образователните резултати са слаби, изглежда логичен, но опростява по-сложна връзка. Увеличението не е награда за мигновен успех, а условие професията да остане конкурентна и да привлича capable хора. Ако възнагражденията не растат, те изостават от средната заплата и от инфлацията. През последното десетилетие средният доход се повишава с между 10 и 15 на сто годишно, така че учителските заплати в най-добрия случай запазват съотношението си към средните, а не стават относително високи.

Слабите заплати изпращат слаб сигнал

Когато базовите учителски възнаграждения изостават от другите сектори, в професията по-често влизат кандидати със слаби резултати. Минималните заплати имат сигнално значение за младите хора дали да изберат дадена професия. Преди увеличенията педагогическите направления са били сред тези с най-нисък среден успех от държавните зрелостни изпити. Днес във висшето образование продължават около 80 на сто от завършващите средно образование, а не 30 на сто, както преди десетилетия. За да избират педагогика и учителска работа хора със средни и високи резултати, учителските заплати трябва да са над средните за страната.

Престижът и конкуренцията

В съвременните общества репутацията на учителската професия е по-ниска, отколкото преди 50 или 100 години. Причините са няколко: подкопаване на традиционните авторитети, свръхочаквания и прегряване на обществените нагласи, както и много повече възможности за реализация пред младите хора. Образованието е в неравна конкуренция с по-платежоспособни сектори. Завършил математика трудно би избрал учителска професия, ако в ИТ сектора може да започне с пет пъти по-висока заплата. Проблемът се задълбочава и от демографския недостиг: на 100 пенсионирани души ежегодно едва 60 млади хора ги заместват на пазара на труда.

Инвестиция с дълъг хоризонт

Инвестициите в образование не работят като инвестиции в овощна градина. Възвръщаемостта на вложенията в учители е над 50 години. Учителите, които обучаваме днес, ще бъдат активни до около 2070 година, а техните ученици – до около 2110 година. Затова финансовата логика на краткосрочния резултат не е достатъчна. Разликата е като между „няма да поливам градината, защото не дава плодове“ и „няма да поливам градината, докато не даде плодове“. Ако чакаме първо да се вдигнат резултатите, за да увеличим заплатите, образованието никога няма да получи нужното. Затова е нужно държавническо мислене, а не политическа рентабилност.

PISA не е единственият измерител

Ниските резултати по PISA не означават автоматично, че учителите не са си свършили работата. Българските учители следват български учебни програми и стандарти, които са различни от това, което измерва PISA. Ако използваме спортен пример: учениците ни може да са подготвяни за тласкане на гюле, а PISA е състезание по спринт. Проблемът е, че програмите са прекалено амбициозни по обем знания и недостатъчно амбициозни по формиране на умения, като възпроизвеждат култура на заучаване. Това трябва да се поправи. Но докато се променят програмите, не бива да се пести от учители. Освен това не трябва да се гледа само PISA и да се пропускат добрите резултати по PIRLS и TIMSS при четвъртокласниците.

Заплатите не са високи

Учителските заплати не са високи. В МВР и службите за сигурност началните възнаграждения са много по-високи. Младши полицай със средно образование започва с 45 на сто по-висока заплата от младши учител с висше образование, а разликата се увеличава за по-високите длъжности. Като държава не плащаме средно повече от другите държави за работата на учителите. У нас разходите за заплати и осигуровки на учителите са 2,1 на сто от БВП, а в Европейския съюз – средно 2,4 на сто.

Добро образование изисква мотивирани учители

Ако искаме добро образование, трябва да имаме добри и мотивирани учители. Затова минималните възнаграждения не бива да изостават от средните за страната. Това е базова предпоставка – не единственото, но задължително условие. Диференцираното заплащане също е важно, но то е надграждащо след осигуряването на конкурентно минимално възнаграждение. В системата има диференцирано заплащане, но липсва единна обективна числова оценка за работата на всеки учител. Външното оценяване не дава достатъчно надеждна информация, не обхваща всички учители, а резултатите на учениците зависят от много учители и от средата. Затова се разчита на субективно оценяване, което често е несправедливо и не бива да се разширява неуместно.

Професия в основата на всички останали

Учителската професия е в основата на всички останали професии. Всички професии са важни, но добрите и мотивирани учители създават предпоставка за добри специалисти във всеки сектор. На учителите оставяме най-ценното – децата. Очакваме те да компенсират дефицити на социалната, семейната и информационната среда и да ги направят знаещи и можещи хора. Работят със средно 25 деца, докато родителите често не се справят със средно две.

В допълнение предстои да се обясни защо учителските заплати не са 125, а 110 на сто от средната заплата за страната.