Унгарският език: уралски корени зад европейската изолация
Унгарският език често изглежда като езиков остров в Европа: думи като víz („вода“) и kéz („ръка“) не напомнят на съседните славянски, германски или романски езици. Причината е, че той принадлежи към уралското езиково семейство, а не към индоевропейското, към което спадат езиците на почти всички негови съседи.
Това не означава, че унгарският е без роднини. Заедно с хантийския и мансийския, говорени в Западен Сибир, той образува угорския клон. Финландският и естонският също са родствени, но са от фино-угорския клон. Разделението между предците на тези езици е станало преди хиляди години, а унгарският се е отдалечил допълнително, след като предците на унгарците се придвижили на запад и достигнали Карпатския басейн през IX век.
Приликите са скрити от векове на звукови промени, различен исторически път и заемки. Унгарското víz има сродна форма в естонското vesi, а kéz – във финландското käsi. Унгарските élni („живея“) и menni („отивам“) също имат съответствия в естонския. Въпреки това връзките рядко са очевидни за неспециалисти. Учените отдавна са се съгласили за мястото на унгарския в уралското семейство, макар темата периодично да предизвиква спорове в Унгария.
Структурата на езика е силно отличителна. Унгарският е аглутинативен: граматичната информация се добавя към корена чрез поредица от наставки. Една дума може да показва число, притежание, посока и място, без да са нужни отделни предлози. В езика се разграничават около 17 падежни форми, макар броят им да зависи от анализа. Те могат да изразяват дали нещо е вътре в предмет, върху повърхност, към място или в близост до него. Съществителните нямат граматичен род. Друг важен белег е хармонията на гласните: наставката се избира според гласните в корена, за да се запази звуков баланс. Унгарският има около 14–15 гласни, а ударението обикновено пада върху първата сричка.
Речникът разказва и за дългия път на народа. В него има ранни заемки от ирански и тюркски езици, натрупани по време на миграциите. След установяването в Централна Европа идват думи от славянски, немски, италиански, френски и английски. Така унгарският съчетава древна уралска граматика с речник, променян от много контакти. Той не прилича напълно на финландския или естонския, но споделя с тях граматични черти и стари думи. Затова е най-големият езиков остров в Европа – не език без семейство, а език, чиито роднински връзки са останали скрити зад векове промени.