Европейските съюзници на Украйна следят с нарастваща тревога сближаването между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Според анализи американският президент е заел позиции, които надхвърлят предишните опасения за близостта му с руския лидер – от възможна сделка за дизелово гориво и облекчаване на санкции до подкрепа за тристранна среща с участието на Путин, Тръмп и Си Дзинпин.

Европейските правителства се опасяват, че Вашингтон оказва натиск върху Киев да приеме споразумение, по-благоприятно за Москва. В Европейския парламент върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че американски преговарящи се опитват да тласнат Украйна към капитулация от близо две години. По думите ѝ Украйна не се е предала при условията на Путин, защото Европа продължава да я подкрепя.

Особено безпокойство предизвикват действията на специалните пратеници на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Те са обсъждали възможността за освобождаване на замразени руски активи и възстановяване на доставките на руски газ за Европа като стимули в мирните преговори. Европейските правителства са отхвърлили и двете идеи. Уиткоф беше критикуван, след като определи Путин като „хуманитарен човек“, а часове по-късно Русия изстреля 21 балистични ракети по Киев, три от които с касетъчни бойни глави.

Американският натиск върху Украйна се засилва от поне година. През ноември 2025 г. беше представен мирен план от 28 точки, който първоначално е бил изготвен в Москва, а след това внесен във Вашингтон. Предложенията включват териториални отстъпки от страна на Украйна, ограничаване на числеността на въоръжените ѝ сили и окончателен отказ от членство в НАТО. Европейските правителства се обединяват около позицията, че планът би оставил Украйна уязвима за нова руска агресия.

Киев обвини Вашингтон в забавяне на доставките на ракети за „Пейтриът“, прекъсване на разузнавателния обмен за руски балистични атаки и ограничаване на достъпа до сателитни комуникации, включително до системата „Старлинк“. Белият дом отрича ограниченията да са наложени по политически причини. Американски представители отхвърлят и твърденията, че Уиткоф и Къшнър са заплашвали да прекратят военната и разузнавателната подкрепа, ако Киев не направи отстъпки. Системата за ранно предупреждение за руски атаки е възстановена, но зависимостта на Украйна от американските оръжия и технологии остава.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви пред американски сенатори, че без Америка нещата щяха да бъдат много по-трудни за Украйна. Доставки на ракети „Пейтриът“ обаче не последваха, след като Киев предложи временно да спре ударите по руски петролни рафинерии.

Тръмп настоява Украйна да прекрати атаките срещу руската петролна инфраструктура и призова Киев да проведе нови избори и да избере друг преговарящ с Москва. Украинската конституция забранява провеждането на избори по време на война. Европейските лидери се опитват да поддържат едновременно подкрепата за Украйна, натиска върху Русия и диалога с Вашингтон. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб организираха нов кръг от мирни преговори в Осло преди очакваното пътуване на Уиткоф до Москва. Стуб заяви, че мирът изисква търпение, но войната не чака. В Европа има надежда, че политическата ситуация в САЩ може да се промени след междинните избори, но дипломати не очакват бързо подобрение в отношенията между Тръмп, Украйна и европейските съюзници.