САЩ подновяват дипломатическите усилия за прекратяване на войната между Русия и Украйна, но в Киев не очакват бърз пробив. На 20 октомври американският специален пратеник Стив Уиткоф се срещна във Вилнюс с Володимир Зеленски и представители на европейски държави, за да представи предложения за уреждане на конфликта. След разговорите Зеленски заяви, че Украйна и Западът имат „ясни идеи“ за постигане на мир, включително възможна тристранна среща с Доналд Тръмп и Владимир Путин. Президентът на Финландия Александър Стуб говори за „реален напредък на две нива“ – по краткосрочни въпроси и в по-широк контекст, като сред темите са били противовъздушната отбрана, енергийните обекти и частичното прекратяване на огъня.

Вашингтон търси рамка за споразумение

Вашингтон се стреми да изработи рамково споразумение за края на войната, което след това да бъде предложено на Русия. По време на срещата Джаред Кушнер отново е поискал от Украйна да прекрати ударите по руски петролни рафинерии. Уиткоф след това е разговарял с Путин в Санкт Петербург, а Москва е сигнализирала, че е готова да възобнови тристранните преговори с участието на САЩ през ноември.

Териториите остават основната пречка

Основната пречка остава териториалният въпрос. Русия настоява за признаване на контрола си над Крим и над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, включително над територии, които руските сили не контролират. Киев поддържа консенсус, че Украйна не предава своите територии, но е готов на прекратяване на огъня по настоящата линия на съприкосновение, ако получи гаранции за сигурност от САЩ, сходни по смисъл с член 5 от договора за НАТО. Зеленски е заявил готовност за замразяване на бойните действия по настоящите позиции, ако след това бъдат проведени преговори и бъдат предоставени гаранции за сигурност. Според оценки от Киев Путин не желае замразяване по фронтовата линия.

Икономически предложения и натиск

Икономическата част от преговорите също присъства: обсъждани са доставки на руско дизелово гориво и възстановяване на търговията с руски газ като част от усилията за прекратяване на войната. Идеята е била подкрепяна от американски представители, но реакцията на Киев не е публично известна.

Паралелно със сигналите за напредък Украйна съобщава за технически и военни проблеми. Дронове със Starshield са имали проблеми с комуникацията при висока скорост, което е довело до провал на операции. Украински представител е определил това като „не може да бъде съвпадение“ и го е свързал с политическата ситуация около отношенията между Зеленски и Тръмп. По-рано Киев е съобщил и за периоди без данни от американската сателитна система за ранно предупреждение при изстрелване на балистични ракети, като по-късно е отбелязано, че информацията отново се получава.

В Киев говорят за „мека капитулация“

В Киев има оценки, че действията на Тръмп целят да окажат натиск върху Украйна, а политиката на американската администрация косвено тласка Зеленски към „капитулация в мека форма“. Според тези оценки Киев се подготвя за неизбежни отстъпки и за обсъждане как капитулацията да стане с по-малки загуби – срещу гаранции за сигурност, инвестиции и възстановяване. На фона на дипломатическите усилия Русия е засилила обстрела по Украйна, включително в по-рано относително спокойни райони като Виница, Лвов и Луцк. По центъра на Киев вече са били използвани касетъчни ракети „Искандер“. В нощта срещу 22 октомври Русия атакува Украйна с балистични ракети; в Киев е загинал един човек, а над 20 са ранени. Зеленски заяви, че това показва липса на „реални промени“ в отношението на Русия. Украйна от своя страна е нанесла удари с дронове по няколко руски региона, включително Москва и Московска област.

Ограничени шансове за пробив

Политолози виждат ограничени шансове за пробив. Според Владимир Фесенко самият факт, че преговорите са възобновени, е положителен: „По-добре лоши преговори с малки шансове за успех, отколкото липса на преговори“. Той определя готовността на Русия да се върне към тристранния формат като тактически ход и продължение на опитите за сближаване с Тръмп, а не като реално обсъждане на прекратяване на войната. Според него стратегията с постоянни предварителни отстъпки към Русия е безперспективна и само стимулира войната. Основният проблем е липсата на явни признаци, че Русия действително е готова да договори прекратяване на бойните действия. Кремъл няма да се включи сериозно в преговори, докато в Москва не преценят, че войната не може да бъде спечелена.

Фесенко посочва, че Украйна изпитва недостиг на системи за противовъздушна отбрана, а руското преимущество при балистичните ракети създава превес във въздушната война. Според него Путин разчита през зимата да пречупи Украйна чрез удари по енергетиката и икономическата система. Ако Украйна успее да издържи зимата и поне частично да намали дисбаланса във въздушната война, шансовете за реални преговори ще се увеличат. Москва и Киев продължават да се обвиняват взаимно, че не искат действителен край на войната, и настояват, че конфликтът може да приключи само при техните условия.