Мирният процес между Русия и Украйна е в застой, докато бойните действия продължават. Киев и европейските му партньори търсят общ подход към Вашингтон, а Москва предлага на САЩ икономическо сътрудничество и едновременно продължава военния натиск. Преговорите се движат по два паралелни сценария: Украйна и Европа изработват приемлив формат за споразумение, а Русия опитва да използва икономически интереси, за да раздели съюзниците и да затвърди позициите си.

В контактите участват специалният пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. След разговорите в Осло на 20 октомври Уиткоф се очаква да разговаря с Владимир Путин. Не е обявено какви конкретни предложения ще представи американската страна.

Основната пречка остава Донбас. Москва настоява Украйна да предаде останалата под неин контрол част от региона без нови бойни действия. Русия продължава да поставя и искания за демилитаризация на Украйна, отказ от членство в НАТО и промяна на ръководството в Киев. Киев не приема териториални отстъпки като път към мира. Подконтролните на Украйна райони в Донецка област имат ключово стратегическо значение, защото прикриват направленията към централната част на страната. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Русия контролира 89% от Донецка област, а украинската страна разглежда останалата територия като последна отбранителна линия. Според него оттам пътят към Киев е пряк.

Краматорск, Славянск, Доброполе и Константиновка продължават да бъдат подлагани на руски удари с дронове и планиращи авиобомби. Гражданският живот в тези градове е силно ограничен. Русия използва дронове, балистични ракети и атаки срещу енергийната инфраструктура, докато Украйна нанася удари по руски нефтопреработвателни заводи.

Натискът на Вашингтон остава непредвидим. Анализът посочва решения на администрацията на Тръмп, които могат да облагодетелстват Москва: действия, свързани с руския дизел, временно енергийно примирие, ограничения около сателитната комуникация Starlink и обмена на разузнавателна информация. Споменават се още забавени доставки на американски ракети за противовъздушната отбрана, призиви към Володимир Зеленски да напусне поста и намаляване на американската финансова подкрепа за Украйна. Все по-голяма част от разходите за военна помощ се поемат от европейските държави.

Подкрепата на САЩ обаче не е напълно прекратена. Зеленски заяви, че очаква положителен отговор от Рубио за системи Patriot и Starlink, и благодари за възстановяването на обмена на разузнавателни данни. Рубио е провел 45-минутен телефонен разговор със Зеленски, което показва, че Вашингтон и Киев запазват диалога въпреки разногласията. На срещите в Осло са обсъждани гаранции за сигурност за Украйна и възможността за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски.

Промените в курса на Тръмп са свързани не само с преговорите, но и с вътрешнополитически сметки преди междинните избори в САЩ. Междувременно Украйна и европейските ѝ партньори се подготвят за вариант, при който Киев ще трябва да разчита повече на собствените си ресурси, без да прекъсва дипломатическите контакти с Вашингтон.