Според нидерландския военен анализатор Патрик Болдър сухопътната война в Украйна се е превърнала в изтощително противопоставяне, при което нито една страна не постига бързи териториални придобивки. Украинските сили постепенно укрепват позициите си и все по-успешно изтласкват руските войски, но руските подразделения стават по-организирани и действат по-разумно. Според цитираните оценки руските загуби през октомври надхвърлят 54 000 убити и ранени, при 42 000 през предходния месец, 41 000 през август и 40 000 през септември. Така за първите десет месеца на годината общият брой на руските загуби достига близо 400 000 убити и ранени.

Във въздуха украинската противовъздушна отбрана все по-често прехваща бързи дронове, като по някои данни успеваемостта достига 80%. Болдър предупреждава и за ново поколение безпилотни апарати от типа „Шахед“, способни да развиват скорост почти 1000 километра в час. Според него именно по-честото сваляне на бързите дронове е накарало Русия да възобнови масираното използване на балистични ракети. Те остават трудна цел дори при наличието на съвременни комплекси. Русия произвежда все повече такива ракети и вероятно е натрупала значителен запас, след като в продължение на месец или месец и половина ги е използвала по-рядко. Анализаторът призовава Испания и Гърция да предоставят на Украйна наличните си ракети-прехващачи за системите Patriot, като признава, че решението зависи от самите държави.

По политическата линия Болдър смята, че руският президент Владимир Путин не се стреми към окончателен мир, а към замразяване на конфликта. Такъв сценарий би позволил на Москва да запази войските си в Украйна, да оказва натиск върху европейските държави и да възобновява бойните действия при удобен момент. Анализаторът сравнява подобен модел с други замразени конфликти в постсъветското пространство, включително Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Той предупреждава, че нестабилността в Европа, предстоящите избори и нарастващият популизъм създават несигурност около бъдещата подкрепа за Украйна.

Що се отнася до Балтийските държави, Болдър не очаква пълномащабно нахлуване и окупация, докато войната в Украйна продължава. Възможни са обаче ограничени действия за проверка на реакцията на НАТО – например кратко нахлуване, нарушение на въздушното пространство или атака срещу кораб в териториални води. Присъствието на американски, германски, полски, британски и нидерландски военнослужещи в региона има възпиращ ефект; при изтеглянето им Москва би могла да засили натиска върху Латвия, Литва и Естония.

Болдър определя войната като конфликт с все по-ясно международно измерение. Сред факторите, които ще определят бъдещите военни кампании, той посочва дистанционните удари, хибридната война, необходимостта от по-бързи решения и изкуствения интелект.