Ан Апълбаум разглежда риториката, при която спирането на помощта за Украйна се представя като борба за мир. Според нея това е лесен, но опасен аргумент: хората инстинктивно предпочитат средствата да отиват за здравеопазване и образование, но без подкрепа Украйна не може да се защити, което води до повече смърт и разрушения. В дългосрочен план липсата на помощ може да позволи окупация на нови територии и да засили насилието.

Тя описва документирани действия в окупираните от Русия части на Украйна: убийства или арести на местни лидери, филтрационни лагери с разпити и мъчения, отвличане на деца, смяна на имена и русификация, както и присвояване на украински компании. В Донбас се наблюдава и набиране на украинци в руската армия. Затова тезата, че войната трябва да приключи с капитулация на Украйна, не означава край на насилието, а друг негов вид.

Апълбаум цитира украинската правозащитничка и носителка на Нобелова награда за мир Олександра Матвийчук, която дълги години се е противопоставяла на насилието, но сега смята, че защитата на правата в Украйна изисква оръжия. По думите на Апълбаум това е по-труден аргумент от призива за мир, но той става разбираем, ако се обърне внимание какво се случва с украинците в окупираните територии.

Тя коментира и идеята за среща на върха между САЩ, Китай и Русия, на която да се реши съдбата на Украйна без Украйна и Европа. Според нея това е дългогодишна фантазия на Путин за нова Ялта, която да го постави наравно с големите сили, въпреки че руската армия и икономика не отговарят на такъв статус. Подобни представи за сфери на влияние и за правото на великите сили да решават вместо малките държави се срещат и в част от администрацията на Тръмп, където езикът понякога напомня колониални и империалистически модели от XIX век.

Апълбаум не отхвърля ролята на Китай, който има значително влияние върху Русия и който също изпитва неудобство от войната, макар да получава и известни ползи от отслабването на Русия и разделянето на Запада. Тя обаче не вярва, че дори евентуална тристранна среща ще сложи край на войната или ще реши кризата. Основният ѝ извод е, че фалшивият мир, постигнат чрез отслабване и изоставяне на Украйна, не носи сигурност, а увеличава страданието и риска от по-дългосрочно насилие.