Руските военни действия и окупацията нанасят тежки щети на десетки украински защитени територии. Сред засегнатите са „Аскания-Нова“, „Меотида“, Приазовският национален природен парк, Кинбурнската коса, „Святите планини“ и Креминските гори. В окупираните части на Донецка, Луганска и Херсонска област се създават подчинени на Москва природозащитни структури, които се използват за укрепване на окупационния контрол върху защитените земи и природните ресурси.

Войната разрушава почви, предизвиква пожари и замърсяване с горива, смазочни материали и остатъци от боеприпаси. Мините, окопите и движението на тежка техника увреждат местообитания, уплътняват почвата, повреждат кореновите системи на растенията и нарушават естествения водооток. Пожарите унищожават растителност, места за размножаване на животни и хранителната база на видовете. В Приазовския национален природен парк е изграден полигон за минохвъргачни стрелби, а в „Меотида“ военни укрепления са унищожили места за гнездене на птици.

Щетите за природозащитните обекти в Херсонска област към октомври 2026 г. се оценяват на над 1,2 трилиона гривни, или около 28 милиарда долара. Международното хуманитарно право задължава страните във война да пазят природата от широкомащабни, продължителни и сериозни вреди; Допълнителен протокол I към Женевските конвенции и Римският статут съдържат съответни ограничения и определят умишлени атаки с такива последици като военно престъпление. Окупацията не освобождава Русия от задълженията по международното право, а създаването на подчинени учреждения не премахва вече нанесените щети и не гарантира защита на природните комплекси.

Пълният мащаб на вредите ще може да бъде установен след деокупацията и възстановяването на достъпа до засегнатите райони, когато ще бъдат извършени необходимите екологични експертизи. Възстановяването на екосистемите може да отнеме десетилетия, а част от щетите да се окажат необратими.