Войната на Русия срещу Украйна все по-осезаемо се усеща в Москва и Санкт Петербург. Украинските дронове по-често поразяват промишлени предприятия, логистични обекти и центрове за данни. Атаките нарушават комуникационни инфраструктури, карат гражданите да търсят укрития и подтикват някои да обмислят изселване. Други твърдят, че ежедневието им почти не се е променило.

Руските телевизионни канали отделят малко време на атаките с дронове. Акцентът е върху това, че противовъздушната отбрана е „отразила масирани въздушни атаки“, както и върху тезата, че нападенията оправдават следващи удари по Украйна.

В Санкт Петербург след атаките в социалните мрежи се обсъжда къде е по-сигурно да си – в дома или навън. Някои се страхуват, че дронове ще улучат жилищата им, други – от падащи отломки след действията на ПВО. Хората се оплакват, че не са чули сирените за въздушна тревога и се питат как да се информират за опасността. Има обаче и жители, които оправдават липсата на звуково оповестяване: едни смятат, че сирените всяват паника, други казват, че без тях се чувстват по-спокойни. Спорове има и около кадрите от атаките – към автора на едно видео са отправени упреци защо го е публикувал, след като се препоръчва това да не се прави. Обсъждането на опасността е съпроводено и с искания да се разказва по-малко за случващото се.

В социалните мрежи се обсъждат и ограниченията в работата на летищата в Петербург и Москва: полети се бавят и отменят, самолетите се насочват към резервни летища. Има предупреждение, че заради присъствието на украински дронове руското небе „де факто ще се затвори“, но се подчертава, че гражданските самолети не са заплашени. През октомври четирите московски летища са били затваряни 114 пъти. Паралелно обект на атаки е и инфраструктурата на дигиталните услуги. Потребителите се оплакват от проблеми с изпращането на съобщения и коментари, пускането на видеа и медийни файлове, както и от трудности при извикването на такси и работата на навигационните устройства.

В социалните мрежи московчани обсъждат дали са готови да оставят работата, жилището и обичайното ежедневие, за да заминат по-далеч от войната. Жена, заминала с двете си деца и двете си кучета, споделя, че извън страната се чувства по-спокойна, особено за децата. Друга иска да замине, но се оплаква, че няма достатъчно пари. Подобни разкази срещат критики от други коментатори, които наричат заминалите „страхливци и предатели“. За някои обаче Москва остава по-сигурно място от другите руски региони. Една жена разказва, че от Москва семейството ѝ заминало за Краснодар, но съжаляват – чувствали се по-спокойни в столицата.

Има и хора, които заявяват, че атаките изобщо не са повлияли на обичайния им живот. Социолози отбелязват, че от интервютата в Москва и Петербург се вижда как някои събеседници признават страховете си, докато други настояват, че „в Москва всичко е спокойно“. Медицински специалисти, включително детски невролози, говорят за ръст на случаите на посттравматични стресови разстройства, неврози и депресии. Но има и реакции от типа: „Чух взривовете. И какво толкова? Просто се обърнах на другата страна и заспах“. Според социолози това е опит да се преодолее опасност, на която човек не може да повлияе – тя постепенно се превръща в обичаен фон. Друга реакция е обсъждането на страха да не се възприема като помощ за противника, а признаването на собствената уязвимост – като нарушение на общото единство. Това се свързва с ефекта на „сплотяване край знамето“, при който тревогата може да е съпроводена с осъждане на тези, които говорят открито за опасенията си или решават да заминат.

Социологическите допитвания показват, че през август и септември жителите на Москва са били в по-голяма степен за продължаване на бойните действия, отколкото руснаците като цяло. През септември за продължаване на войната са били 46 процента от анкетираните московчани, докато за Русия като цяло показателят е бил 27 процента. Социолози свързват тази разлика с различните последствия от войната за големите градове и регионите: по-високото ниво на благосъстояние смекчава икономическите последици за московчани, докато в регионите войната по-често засяга семействата непосредствено чрез мобилизацията и службата по договор. През септември за мирни преговори са се изказали 64 процента от анкетираните руснаци.