На 29 октомври Турция отбеляза 103 години от провъзгласяването на републиката през 1923 г. По този повод турският посланик в България Мехмет Саит Уянък даде официален прием в София, като постави акцент върху значението на българо-турските отношения, засилващото се икономическо партньорство и ролята на двете държави за сигурността и стабилността в региона.

Дипломатът определи честването в София като символично, тъй като Мустафа Кемал Ататюрк е служил в града като военен аташе. Той подчерта, че републиката е резултат от волята на турската нация за независимост, вярата в свободата и равенството и стремежа към модерно бъдеще. Според него отношенията между България и Турция са пример за успешно регионално партньорство, основано на обща история, културна близост и укрепващи се икономически връзки.

Посланикът съобщи, че двустранният търговски обмен е достигнал 9 млрд. евро през 2025 г., а инвестициите на турски компании в България осигуряват заетост на хиляди хора. Сред приоритетите той посочи модернизацията на граничните пунктове, увеличаването на пропускателния им капацитет и развитието на железопътните връзки, като открои проекта Черкезкьой – Капъкуле със стратегическо значение за транспортната свързаност между Европа и Азия.

По думите му през 2026 г. са проведени интензивни контакти на високо политическо равнище, включително между представители на правителствата, парламентите и енергийния сектор. Анкара възнамерява да продължи съвместната работа със София в енергийната сигурност, зеления преход, транспорта и дигитализацията. В международен план бяха откроени домакинството на срещата на върха на НАТО в Анкара през 2026 г. и конференцията COP31 в Анталия през ноември, които според дипломата показват нарастващата роля на Турция в международната дипломация.

Посланикът отбеляза, че страната разполага с 264 дипломатически мисии в чужбина, което я поставя на трето място в света по обхват на дипломатическата мрежа. В речта беше отделено внимание и на регионалната сигурност, включително ситуацията в Черно море и прилагането на Конвенцията от Монтрьо. Турция, докато стриктно прилага конвенцията, държи на намаляването на напрежението, безопасността на корабоплаването и сътрудничеството между крайбрежните държави.

Специален акцент беше поставен върху ролята на българските турци и мюсюлмани, определени като жива история на общото минало, неразделна част от българското общество и един от най-ценните мостове на приятелството. Според дипломата милионите граждани, които ежегодно пътуват, работят и поддържат контакти между двете държави, укрепват взаимното доверие.

В приветствие президентът Реджеп Ердоган определи създаването на републиката през 1923 г. като символ на стремежа към независимост, свобода и национален суверенитет. Той подчерта, че в сложен период, белязан от войни, конфликти и кризи, Турция съхранява вътрешна стабилност и поема отговорност за разрешаване на конфликти. Страната ще продължи да работи за мир и справедливост, като укрепва отбранителните си способности, развива национални технологии, повишава енергийната сигурност и модернизира транспортната инфраструктура. В посланието беше откроена и визията „Векът на Турция“, предвиждаща по-влиятелна и икономически развита държава.