Победата на демократите на междинните избори в САЩ връща контрола над Камарата на представителите и Сената в ръцете на опозицията и поставя администрацията на Доналд Тръмп пред по-сериозни вътрешнополитически ограничения. Очаква се Конгресът да затрудни президента по редица теми, а отношенията между законодателната и изпълнителната власт да станат по-конфликтни.

Въпреки това Тръмп запазва значителна свобода на действие във външната политика. Когато едната ръка е обездвижена, движението се компенсира с другата: при ограничения у дома президентът може да насочи повече политическа активност към международната сцена. Това може да означава по-активни действия в областта на сигурността, отбраната и международните отношения.

Демократите вероятно ще поставят акцент върху по-достъпни публични услуги и борбата с корупцията. Именно втората тема може да предизвика сериозен конфликт с президента. Темата за импийчмънт може да стане политически популярна, но не се очаква лесно реализиране. Предишните опити за отстраняване на Тръмп и последвалите наказателни преследвания са му дали възможност да се представи като жертва и да мобилизира електоралната си база. Сред възможните теми за разследване са конфликтите на интереси и начинът, по който президентът е използвал поста си.

Съдебната отговорност е по-трудна за реализиране, докато Тръмп е действащ президент, но политическа отговорност може да бъде търсена и сега. Конгресът може да се опита да ограничи президента чрез отказ от финансиране, но той би могъл да потърси други механизми. Като пример се припомня първият мандат, когато Тръмп обяви извънредно положение, след като Конгресът отказа да осигури средства за стена по границата с Мексико.

Не се изключват и по-активни действия спрямо Иран. По тази линия критиците са предупреждавали президента срещу започването на военни действия, но логиката на подобни очаквания остава спорна.

За Европа резултатите от изборите са по-скоро лоша новина, тъй като при вътрешни ограничения американският президент може да насочи вниманието си към външната политика. В Републиканската партия Тръмп продължава да има изключително силно влияние, но вече се забелязват процеси на дистанциране. Сред политиците, които изграждат собствен профил, е вицепрезидентът Джей Ди Ванс, което вероятно е свързано и с бъдещи президентски амбиции. Оценката е, че Тръмп може да не бъде част от бъдещето на партията, но наследството му ще продължава да влияе.