САЩ, Европа и крайнодесният натиск: къде свършва политиката и започва намесата
Администрацията на Доналд Тръмп е обвинявана, че се опитва пряко да влияе върху вътрешната политика на европейски съюзници и да подкрепя партии, близки до движението „Мага“, включително открито проруски формации. Твърденията засягат Румъния, Полша и Германия, но в повечето случаи става дума за политически спорове и непотвърдени публично твърдения, а не за доказана намеса.
В Румъния един от централните епизоди е свързан с бившата посланичка на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл. Твърди се, че на вечеря в Атина през март тя е говорила за предстоящия разпад на управляващата коалиция и е заявила, че САЩ могат да направят това с всяка държава, която поискат. Гилфойл и нейният адвокат отричат. В следващите месеци Социалдемократическата партия на Сорин Гриндяну напусна коалицията на премиера Илие Болоян и заедно с крайнодясната партия „Алианс за обединение на румънците“ подкрепи вот на недоверие. Болоян подаде оставка. Гриндяну отрече решението му да е било повлияно от Гилфойл или от друг американски представител. Румънският случай остава политически спор, а не доказан факт за американска намеса.
В Полша се твърди, че Тръмп е оказал натиск върху министъра на отбраната и лидер на Полската селска партия Владислав Косиняк-Камиш да напусне управляващата коалиция на Доналд Туск. Според публикации разговорът е бил във Вашингтон след церемония в чест на американски военнослужещ, спасил живота на полски войник в Афганистан. На Косиняк-Камиш било казано, че ще бъде по-добре приет във Вашингтон, ако се оттегли от коалицията и потърси споразумение с националистически и крайнодесни партии. Той не е последвал предполагаемия съвет. Белият дом не е отговорил на запитване по случая.
В Германия спорът е свързан със санитарния кордон около „Алтернатива за Германия“ – дългогодишния отказ на основните партии да управляват с формацията. Твърди се, че някои германски политици смятат, че Вашингтон иска Християндемократическият съюз да прекрати това ограничение и да потърси коалиция с крайнодясната партия. Тръмп е подкрепял „Алтернатива за Германия“ с публикации в социалната си платформа, а Илон Мъск се включи дистанционно в нейно предизборно събитие. Германски депутат е разказал, че при посещение на парламентаристи във Вашингтон представители на Социалдемократическата партия не са били допуснати до срещи в Пентагона и Държавния департамент, докато представители на ХДС и „Алтернатива за Германия“ са получили достъп. Твърдението не е потвърдено публично от американските институции.
Така се оформя противоречие в политиката на Вашингтон. От една страна, американската администрация настоява европейските съюзници да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана. От друга, тя подкрепя политически сили, които се противопоставят на военната помощ за Украйна, на европейското военно сътрудничество или на присъствието на американски войски в Европа. Критици предупреждават, че подобна политика променя традиционното възприятие за ролята на САЩ като защитник на демократичните институции, а не на конкретни партии. Поставя се и въпросът дали Вашингтон не насърчава едновременно европейското превъоръжаване и отслабването на европейските политически съюзи.