На 21 октомври 1805 г. край нос Трафалгар, в Атлантическия океан до югозападния бряг на Испания, британският флот под командването на вицеадмирал Хорацио Нелсън посреща обединените френски и испански ескадри. Това е едно от най-важните морски сражения на Наполеоновите войни. Малко преди боя от „Виктори“ е издигнат сигналът: „Англия очаква всеки човек да изпълни дълга си“. Британците имат 27 линейни кораба, а противникът – 33. Френско-испанската флотилия е водена от вицеадмирал Пиер-Шарл дьо Вилньов, който напуска Кадис и поема към Средиземно море.

Две колони срещу дълга линия

Вместо да подреди корабите си в паралелна линия, Нелсън избира рискована тактика. Британският флот атакува в две колони, за да пресече противниковата формация на няколко места и да я раздели. Така отделни кораби от коалицията са принудени да се сражават срещу няколко британски кораба едновременно. Боят става хаотичен и изключително близък. След часове сражение британците пленяват 18 вражески кораба, макар част от тях по-късно да бъдат загубени в буря. Френско-испанският флот е тежко разбит и вече не може да осигури на Наполеон контрол над морето.

Победа с цената на живота на Нелсън

Победата е платена с живота на самия командващ. Нелсън е прострелян от френски стрелец, докато е на палубата на „Виктори“. Куршумът го ранява смъртоносно и адмиралът е отнесен под палубата. Той умира няколко часа по-късно, след като научава, че британският флот е победил.

Данните за жертвите се различават според оценките. Посочват се около 449 убити и 1217 ранени британски моряци, а други изчисления сочат приблизително 450 загинали британци, 3300 французи и 1020 испанци. Разликите идват от начина, по който са преброени загиналите, ранените и пленените след сражението.

Начало на дълго британско морско превъзходство

Трафалгар не слага край на Наполеоновите войни, но променя стратегическата им рамка. След поражението Наполеон окончателно се отказва от непосредствения план за нахлуване във Великобритания и насочва силите си към континенталните войни. Британската победа утвърждава Кралския флот като водеща морска сила за повече от век. Тя дава на Великобритания свобода да поддържа търговските и военните си комуникации по море, докато Франция остава без възможност да оспори британското превъзходство в океаните. Затова името на Трафалгар остава свързано с военния талант на Нелсън, с цената на победата и с началото на период, в който британският флот доминира по световните морски пътища.