Какво се случва с мрежата

Софийското централно отопление разчита на около 1000 км стоманени топлопроводи. При 30-годишен експлоатационен срок на съвременните тръби мрежата би трябвало да се обновява с поне 33 км годишно, но дълги години темпото е под 10 км, а и в последните пет години необходимото ниво не се достига. Така амортизираните участъци се натрупват и всяка следваща авария става по-трудна за овладяване.

Ремонтите сами по себе си добавят риск: източването и повторното пълнене под високо налягане натоварват вече корозирали тръби и често предизвикват нови пробиви. Получава се порочен кръг, в който отстраняването на една повреда създава условия за следваща.

Най-уязвимият район

Най-тежко е положението в ТР София Изток. Това е най-големият топлорайон, обхващащ близо половината мрежа, и разчита на една централа – ТЕЦ София Изток. Тя захранва и отдалечени квартали като Витоша, Лозенец и части от центъра, като връзките със съседните топлорайони са ограничени. Разстоянията надхвърлят 10 км, а денивелацията – 60 м, което изисква високи температури и налягане. Когато те не могат да бъдат достигнати, част от кварталите получават услуга с влошено качество.

През последните години добавъчната гореща вода в района е надхвърляла 900 т/ч. Това е водата, която изтича през неплътности и трябва постоянно да се компенсира. Такъв дебит изчерпва капацитета за химична обработка; ако обработката се заобиколи, водата става агресивна и ускорява корозията. За да се ограничат течовете, се налага изолиране на цели участъци, а в по-високите части на града се появява недостиг на налягане. Повишаването му от централата би увеличило изтичането през пробивите.

Рискове за потребителите и дружеството

Има реален риск част от кварталите да останат без топла вода и отопление за целия сезон. Много потребители вероятно ще потърсят индивидуални решения, без да минат през официален отказ. Така дружеството губи приходи, но не съкращава разходи, а остава задължено да възстанови подаването. При невъзможност това да стане са възможни санкции. Затова е вероятно то технически да се откаже от определени райони, за да запази работоспособността на останалата мрежа. Ако това засегне всичко извън наскоро подменените трасета, топлинните загуби могат да скочат до 20–25% през отоплителния сезон и до 60–65% извън него. При задължения около 1,4 млрд. евро, близки до стойността на активите, дружеството се доближава до технически фалит. За много абонати това може да се окаже последният отоплителен сезон.

Икономика и екология

Аргументът за социално поносима цена вече е спорен. Доставената топлинна енергия струва 73,30 евро/MWh, без таксите за отчитане и технически загуби. При газови котли и бойлери цената е 83,53 евро/MWh, а при термопомпа със SCOP 3,8 и текущи цени на тока – около 26,99 евро/MWh. Твърдението, че електроразпределителната мрежа няма да издържи масов отказ от парно, не е подкрепено с конкретни измервания. България е сред най-електрифицираните държави в Европа по домакинско потребление, а общото потребление на домакинствата намалява. Около 78% от градските домакинства имат климатици, а една единица топлинна енергия от парното се замества от едва 0,22–0,30 единици електроенергия. Основното предизвикателство са уязвимите домакинства, които се нуждаят от целева подкрепа за първоначална инвестиция.

Краткосрочно спирането на топлофикацията може дори да подобри въздуха. Дружеството работи с природен газ, а при загуби от 24,7% и ефективност около 90% ефективният емисионен фактор достига около 0,300 tCO₂eq/MWh. При термопомпа със SCOP 3,8 и прогнозен емисионен фактор на електроенергийния микс 0,278 tCO₂eq/MWh стойността е едва 0,073 tCO₂eq/MWh – близо четири пъти по-ниска. Централите също имат проблем с азотните оксиди и продължават да работят над нормите. При електрификацията този местен проблем намалява, а емисиите се изместват извън града.

Какъв е изходът

София не бива да се отказва от парното. Мрежата е ценен ресурс за дългосрочна декарбонизация, защото позволява мащабни решения: дълбочинна геотермална енергия, оползотворяване на отпадна топлина, индустриални термопомпи и топлинни акумулатори. Тези технологии се вписват най-лесно в съществуваща мрежа и сградни инсталации, но изискват време и планиране.

Без преструктуриране дружеството не може да бъде печелившо, ефективно и екологично. Само концесия или частен оператор не решават проблема: без стимулиращи правила инвеститорите по-скоро биха оптимизирали газовите мощности, отколкото да разширяват мрежата. Нужен е нов генерален план с фокус върху декарбонизация, децентрализация и диверсификация. Мрежата трябва да се раздели на малки нискотемпературни участъци, захранвани от локални източници, което намалява уязвимостта на цялата система. Необходима е и законодателна реформа, която да замени субсидиите за фосилни горива с подкрепа за модернизация, както и проучвателни сондажи за дълбочинна геотермална енергия.

Дори при ликвидация централизираното отопление не изчезва автоматично. Общината трябва да запази ключовите активи, да предоговори условията с кредиторите и да комуникира прозрачно с гражданите. Най-ценният капитал не са старите съоръжения, а доверието на потребителите и връзката им с мрежата.