На 10 ноември 1989 г., петък, Централният комитет на БКП на заседание в Бояна освобождава Тодор Живков от поста генерален секретар, който той заема 35 години. Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, макар еднопартийната система на БКП да бъде премахната едва следващата година, а първите реални икономически реформи да бъдат предприети 15 месеца по-късно. Десетоноемврийският пленум е определян като преврат, конституционна смяна на държавното ръководство и заедно с последвалите събития – като „тихата революция“.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва перестройка, която оказва влияние върху социалистическите страни от Варшавския договор и СИВ. България, сочена за един от най-верните сателити на СССР, също обявява курс към преустройство. Живков признава, че досегашната система не отговаря на нуждите от промяна, и очертава рамка на по-демократично устройство и икономика с елементи на частно стопанство. При Горбачов за първи път се появяват различия между него и съветския ръководител.

На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Живков подава оставка като генерален секретар след натиск от съветското посолство и от близки съратници – Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането е организирано от Петър Младенов и Андрей Луканов, а част от членовете на ЦК не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет; предложението за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са две точки: доклад на Живков за обстановката и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, и оставката на генералния секретар. След встъпителното слово ЦК одобрява доклада, а на следобедното заседание приема оставката без заключителни думи и утвърждава Петър Младенов за генерален секретар. Пленумът предлага Народното събрание да освободи Живков и от председателството на Държавния съвет.

На 17 ноември Народното събрание, в пряко телевизионно излъчване, избира Младенов за председател на Държавния съвет. На 18 ноември се провежда първият свободен митинг на неформални организации, начело с КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, пред храм-паметника „Свети Александър Невски“. Тридесет и четири години по-късно България остава разделена от омраза; поставя се въпросът как да се гради модерна държава при разделение, а националният лозунг е „Най-обичам да мразим“.