Тинто Брас, италианският режисьор, чието име се свързва с еротичното кино, провокацията и визуалния експеримент, почина в Рим на 93 години. Новината беше съобщена от съпругата му Катерина Варци и децата му Бонифачо и Беатриче.

Роден като Джовани Брас на 26 март 1933 г. в Милано, той израства във Венеция. В началото на кариерата си работи като редактор и архивист във Френската синематека в Париж, а след завръщането си в Италия е асистент на Роберто Роселини. През 60-те години се утвърждава като експериментален режисьор; през 1964 г. създава два късометражни филма по поръчка на Умберто Еко за Миланското триенале. Сред ранните му заглавия са „Който работи, е загубен“, „Ваканцията“ и „Смъртоносна сладост“.

По-късно Брас се насочва към еротичното кино с филми като „Салон „Кити““ от 1976 г., „Ключът“ от 1983 г., „Миранда“, „Паприка“ и „Монахинята“. Най-широка известност му носи „Калигула“ с Малкълм Макдауъл, Хелън Мирън, Питър О’Тул и Джон Гийлгуд. Филмът е замислен като скандална интерпретация на римския император, но по-късно режисьорът се дистанцира от крайния резултат, защото продуцентът Боб Гучионе добавя сцени с нес имулиран секс без негово одобрение, след като Брас вече не участва в монтажа.

Брас защитава работата си с убеждението, че еротиката е основен ключ към човешкото изразяване и към представянето на жените. Алберто Барбера, артистичен директор на Венецианския кинофестивал, смята, че е редуктивно режисьорът да бъде определян само чрез еротичното кино: през 60-те той е сред важните автори на авангарда, а по-късно допринася за видимостта на еротичния жанр в масовата култура.

През 2026 г. възстановена 4K версия на „Сърцето в гърлото“ е показана в програмата преди откриването на Венецианския кинофестивал. Заради здравословното си състояние Брас не присъства лично, но съпругата му прочита негово послание. Той оставя десетки филми и репутация на автор, който съзнателно размива границите между еротика, сатира и визуален експеримент. По повод 90-ия си рожден ден изразява желание прахът му да бъде разпръснат във Венецианската лагуна – мястото, което определя като свой истински дом.