Нов теоретичен аргумент твърди, че в широк клас възможни вселени пътуването към миналото е невъзможно. Изследването все още не е преминало рецензиране, но предлага доказателство, което не разчита на екзотична материя, квантови ефекти или предположения за съдържанието на Вселената. В основата му е начинът, по който светлината оформя структурата на пространство-времето. В теорията на относителността светлинната посока не може да бъде под прав ъгъл спрямо посоката, в която обектът се движи през времето. Това позволява пространство-времето да се представи като последователност от слоеве, през които обектите преминават само в една посока – като по стълба, по която може да се върви нагоре, но не и да се слезе обратно на същото стъпало.

Пътуването към миналото във физиката се описва чрез затворени времеподобни криви – траектории, които се връщат до мястото и момента, от които са започнали. Уравненията на Айнщайн допускат такива решения в ограничен брой сценарии. Теоремата посочва два възможни пробива. Първият е усукване на светлинните траектории: близо до центъра на въртяща се черна дупка въртенето на масата увлича пространство-времето и при достатъчно силен ефект движението напред във времето може математически да се огъне в кръг. Вторият е свързан със специфична глобална топология на Вселената, при която движение само напред може в крайна сметка да върне до началната точка. Тези сценарии описват математическа възможност, а не съществуваща технология.

Теоремата не решава дали реалната Вселена допуска подобни явления. Остава открит въпросът дали природата позволява някой от тези сценарии. Пътуването към бъдещето обаче е потвърдено следствие от относителността. При движение с много висока скорост или в силно гравитационно поле часовникът на пътуващия изостава спрямо часовниците на други наблюдатели. Затова астронавтите на Международната космическа станция се връщат на Земята с няколко хилядни от секундата по-млади, отколкото биха били без този ефект. Експериментално потвърдената посока засега остава една – напред.