Изложба, посветена на съвременния български сценичен плакат, поставя във фокус не простото рекламно изображение, а плаката като самостоятелно художествено произведение със собствен визуален език. В експозицията са показани селекция от плакати за спектакли на театри от различни градове. Поводът е Денят на художника, а инициативата цели да обърне внимание на плаката като носител на идея, настроение и естетика.

Художникът и дизайнер Николай Димитров – NAD смята, че театралният плакат е изкуство още в своя генезис. По-важният въпрос според него е кога той престава да бъде изкуство и се превръща единствено в рекламен материал. Границата е усещането: когато плакатът накара човек да поиска да го окачи на стената у дома – не само заради връзката със спектакъла, а заради собственото му въздействие – тогава той наистина е и изкуство.

Според Димитров основната цел на плаката е да създаде интерес у зрители, които не познават произведението, и същевременно да предложи прочит на тези, които вече го познават. Той може да провокира любопитство и без човек да знае нищо за постановката. Няма точна рецепта за раждането на идеята – плакатът е съвместна работа между художника и режисьора и трябва да отразява истинския дух на спектакъла като визуално послание на сценичната реализация.

Най-сложната задача е да се намери равновесие между ясното послание и загадката. Нужен е интригуващ образ, който съчетава лаконичност и недоизказаност; принципът „по-малко е повече“ често е ключов. Еволюцията на театралния плакат е циклична – тенденциите се менят непрекъснато, като понякога акцентът пада върху снимки и визуални образи, а друг път те се заместват с типография и графични елементи.

В свят, залят от изображения и реклами, плакатът трябва да бъде добре балансиран и премислен, за да успее наистина да разклати зрителя. След премиерата на спектакъла той често остава единствената „капсула на времето“ и поема отговорната задача да пази паметта за представлението. Социалните мрежи са най-новият формат, чрез който публиката се среща с плаката, но неговата роля по принцип се изпълнява извън сградата на театъра.

Димитров определя участието си в международни селекции, включително в Международното триенале на сценичния плакат в София, като чест и важен опит. Срещите с автори от други държави му помагат да погледне свежо както на собствената си работа, така и на различни прочити на познати текстове и теми. На въпроса кой е най-добрият му плакат той отговаря, че по-ценни са тези, които не харесва, защото показват какво не би повторил. А на младите хора би казал, че работата с театрален плакат изисква страст и желание, но си заслужава.