По повод Деня на художника Народният театър „Иван Вазов“ представя изложба, посветена на съвременния български сценичен плакат. В експозицията са включени селекции от плакати за спектакли на театри от различни градове, а акцентът е върху плаката като самостоятелно художествено произведение със собствен визуален език, а не просто като реклама.

Художникът и дизайнер Николай Димитров – NAD разказва, че плакатът е изкуство още в своя генезис. По-важният въпрос е кога той спира да бъде изкуство и остава само рекламен материал. Според него границата се появява, когато образът предизвика желание да бъде сложен на стената в дома – не само заради връзката със спектакъла, а заради собственото му въздействие.

Един силен плакат може да бъде въздействащ и за човек, който не познава постановката. Това е и основната му цел: да създаде интерес у непознаващите произведението, да въведе запознатите в конкретния прочит и да провокира зрителско любопитство. Няма точна рецепта за раждането на идеята – театралният плакат е съвместна работа между художника и режисьора и трябва истински да отразява духа на спектакъла като визуално послание на сценичната реализация.

Най-сложната задача е да се намери равновесие между ясното послание и загадката. Ключът често е в лаконичния и интригуващ образ, при който принципът „Less is more“ – „По-малко е повече“ – остава важен. Развитието на театралния плакат е циклично: тенденциите се менят между силен акцент върху снимки и визуални образи и тяхното заместване с типография и графични елементи.

В свят, пренаситен от изображения и реклами, плакатът трябва да бъде добре балансиран и премислен, за да може наистина да разклати зрителя. Той често е авангард на новата визуална естетика. След премиерата плакатът много често остава единствената „капсула на времето“ от спектакъла и поема отговорността да носи паметта за представлението.

Международните селекции, включително участия в Международното триенале на сценичния плакат в София, са важни за автора. Срещите с творчеството на колеги от други страни му помагат да освежи погледа си към собствената работа и да види различен прочит на познат текст или друг синтез на популярна тема. Социалните мрежи са нов формат, в който зрителите срещат плаката, но той поначало изпълнява ролята си извън сградата на театъра. На въпроса кой е най-добрият му плакат Димитров отговаря, че по-ценни са тези, които не харесва, защото през тях се учи какво не би повторил. За младите хора театралният плакат си заслужава, защото е страст и желание, с които се раждаш, и в това изкуство има смисъл.