След неделната победа на студентското движение в Сърбия мнозина очакват промяна, но външнополитическата програма на победителите показва по-скоро приемственост. В предизборната кампания външната политика не е била сред основните теми, а това, което се знае за позициите на движението, очертава курс в духа на сръбския национализъм, близък до линията на Вучич и неговата партия.

Програмата на студентите не признава независимостта на Косово и отива по-далеч — изразява готовност да се противопоставя на самото съществуване на косовската държава. По отношение на Русия движението разчита на традиционно партньорство и отхвърля санкции срещу Москва. Предвижда се и разширяване на всеобхватното стратегическо партньорство с Китай.

Отделно движение има ясна позиция за Израел и Палестина: говори за систематичен опит за унищожаване на палестинския народ и заявява, че няма да бъде съучастник в подобни действия. Критици обаче отбелязват избирателност в това възмущение, тъй като липсва реакция срещу погребението на сръбския военнопрестъпник Ратко Младич с военни почести.

Според наблюдатели изборният резултат не означава съществена промяна във външната политика на Сърбия. Европейският съюз остава важен за страната, но преди всичко като търговски партньор. Брюксел не е играл видима роля по време на протестите, а мнозина от студентите не са простили на ЕС двойствения подход — критики на думи към Вучич при едновременно ухажване като гарант за стабилност. Освен това липсва ясна политическа воля за ново разширяване на ЕС.