На 25 октомври Сърбия гласува на предсрочни парламентарни избори, които се очертават като най-сериозното изпитание за управлението на Александър Вучич. Парламентът беше разпуснат на 9 септември, а в избирателния списък са 18 листи, които се борят за 250 места в Народната скупщина. Право на глас имат 6 450 523 граждани, като обичайните партийни листи трябва да преминат 3-процентния праг, а формациите на националните малцинства са освободени от това изискване.

Кампанията се превърна в двуполюсен сблъсък. От едната страна е листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“, зад която стои управляващият блок около Сръбската прогресивна партия. От другата е „Студентска листа – Студентите печелят“, създадена с подкрепата на движението, организирало близо две години протести. Вучич се оттегли от президентския пост през септември, за да оглави кампанията и да се кандидатира за премиер. Той очаква победа, но признава, че надпреварата е трудна и несигурна, и обвини студентите и преподавателите им, че действат по чужди инструкции. Студентското движение отхвърля тези твърдения.

Студентската листа не се представя като традиционен партиен проект. В нея има лекари, преподаватели и други професионалисти, а сред водещите имена е кардиологът Илия Срданович. Кандидатите обещават експертно управление, върховенство на закона и отчетност на институциите.

До предсрочния вот се стигна след срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Студенти и граждани свързаха трагедията с предполагаеми нарушения и корупция при ремонта и поискаха документация, наказателна отговорност и оставки. Демонстрациите се превърнаха в най-продължителното предизвикателство срещу Вучич: имаше блокади на университети, шествия из страната и голямо събиране в Белград преди вота.

Мониторингови организации съобщават за натиск над активисти, неравномерно медийно отразяване и над 100 инцидента с насилие. Международни наблюдатели и Европейският съюз изразиха притеснения за честността и сигурността на изборния процес. Проучване на института NSPM сред 1050 души между 25 септември и 5 октомври дава 44,5% на студентската листа срещу 42,7% за листата на Вучич сред решилите да гласуват, но други оценки описват резултата като изключително близък. Тясна разлика би могла да доведе до трудни преговори за правителство и спорове около резултата. Вотът не избира президент, но ще определи кой ще има мандат да състави правителство и дали досегашният модел на управление ще продължи.