Парламентарните избори в Сърбия на 25 октомври промениха политическата сцена: „Студентската листа“ спечели 53% от гласовете, а Александър Вучич премина в опозиция. В първите дни след вота Вучич обвини победителите в „революционен терор“, но вече пред по-малка аудитория и с по-слабо медийно присъствие. Последваха искания за оставка на директора на общественото радио и телевизия RTS и смени на водещи редактори. Малка група нахлу в телевизия „Информер“, срещу която има хиляди жалби, а журналистически съюзи настояват за отнемане на лиценза ѝ. Други медии, близки до старото управление, започнаха да смекчават тона.

След победата гражданите на редица места мирно изнесоха портретите на Вучич от кметствата. Специална комисия проверява Върховната прокуратура в Белград, която според критиците е обслужвала стария режим и е преследвала негови противници. Обвиненията към Вучич не са нови: контрол върху медиите, обществени поръчки за лоялни фирми и връзки с организираната престъпност. Сега обаче нетърпението расте, защото новият парламент тепърва трябва да се събере, а много лостове на властта остават в ръцете на неговата партия.

Анализатори описват ситуацията като властови вакуум, в който общество, дълго потискано от една партия, очаква справедливост. Вучич и водещи функционери обещават силна опозиция и скорошно завръщане, ако новите управляващи „руинират страната“. Критици настояват за разследвания и жалби срещу него. Според „Прозрачност Сърбия“ мнозина от доскорошните управляващи могат да се прикрият, да подадат оставка или дори да предложат съдействие на новото правителство. Основният риск е, че старата власт още има време да възлага поръчки и да поема финансови задължения, без да се страхува от преследване.

„Студентската листа“ поддържа контакти с противници на стила на Вучич в полицията и администрацията и може да предотврати част от машинациите. Тя отново поиска оставки по върховете на полицията и правосъдието и очаква информация дали отиващото си правителство унищожава документи.

Във външната политика се очаква приемственост. „Студентската листа“ обединява леви и десни, проевропейски и проруски сили, но поставя акцент върху вътрешните промени. Тя иска напредък към ЕС чрез истински реформи, но отхвърля санкции срещу Русия и признаване на Косово, което отговаря на преобладаващото обществено мнение. Според бъдещия депутат Оливер Тоскович страната трябва да бъде стабилизирана, а не дестабилизирана с резки промени; енергийната зависимост от Русия е грешка на предишното правителство, но санкциите биха имали тежки последици. По темите за Косово, Хърватия и Босна и Херцеговина се обещават успокояване на напрежението и по-добри връзки.

Изборният процес още не е напълно приключил: на 1 ноември се провежда повторно гласуване в около 50 секции заради нередности. След това парламентът ще се събере, а бързото сформиране на правителство няма да е изненада.