На 5 ноември 1956 г. британски парашутисти се спускат край Порт Саид, а френски въздушнодесантни части – при Порт Фуад. Това е началото на въздушнодесантната фаза на операция „Мускетар“, англо-френската военна намеса в Суецката криза. Британският 3-ти батальон на Парашутния полк завзема летището Ел Гамил, а френските части овладяват позиции в Порт Фуад. На следващия ден британски морски пехотинци с танкове започват морски десант при входа на канала; пристигат и допълнителни въздушнодесантни части, а съюзническите сили започват движение на юг по канала.

Кризата започва на 26 юли 1956 г., когато египетският президент Гамал Абдел Насър национализира Компанията на Суецкия канал, контролирана основно от британски и френски интереси. Той вижда в приходите от водния път начин да финансира язовира при Асуан, след като САЩ и Великобритания оттеглят обещаната подкрепа. Лондон и Париж възприемат решението като заплаха за икономическите и стратегическите си интереси. Британският премиер Антъни Идън заявява, че спорът не е с Египет, а с Насър, а Франция обвинява египетския лидер в подкрепа за бунтовниците в Алжир.

На 29 октомври Израел започва настъпление в Синайския полуостров. Два дни по-късно Великобритания и Франция отправят ултиматум Израел и Египет да прекратят бойните действия и да се оттеглят от зоната на Суецкия канал. Израел приема, Египет отхвърля; последват въздушни удари, а на 5 ноември започва десантът. Първоначално англо-френските сили установяват плацдарм край Порт Саид и завземат ключови позиции, но не постигат траен контрол над целия канал.

Военният успех не се превръща в политическа победа. САЩ настояват за прекратяване на огъня, а СССР отправя заплахи за намеса. В разговор с Идън на 6 ноември американският президент Дуайт Айзенхауер изразява задоволство, че британският премиер е приел прекратяване на огъня след десанта; Идън отговаря, че поетият риск е бил оправдан. Примирието влиза в сила в полунощ на 6 срещу 7 ноември. Англо-френските войски се изтеглят през декември, Израел напуска Синай през март 1957 г., а Суецкият канал остава под египетски суверенитет и отново е отворен за корабоплаване през април 1957 г. Кризата нанася тежък удар върху международното влияние на Великобритания и Франция и утвърждава Насър като символ на арабския национализъм.