Д-р Стамен Григоров: откривателят на Lactobacillus bulgaricus
Д-р Стамен Григоров е български лекар, микробиолог и имунолог, чието име се свързва с едно от най-разпознаваемите български научни открития – изолирането на бактерията Lactobacillus bulgaricus. Роден е на 27 октомври 1878 г. в трънското село Студен извор. Завършва гимназия в София, след което учи естествени науки в Монпелие, Франция, и специализира в Женева.
По време на докторантурата си в Швейцария той защитава труд на тема Принос към патогенезиса на апендицита и привлича вниманието на бактериолога Леон Масол. Започва работа като негов асистент и се жени за Даринка от Трън. Понеже съпругата му живее в България, тя му изпраща родни храни, сред които и кисело мляко. Григоров решава да изследва под микроскоп защо то е полезно и през 1905 г. изолира пръчковидната бактерия Lactobacillus bulgaricus.
Откритието стига до руския биолог Иля Мечников, който по това време работи в института Луи Пастьор в Париж. Той представя културата пред академичното общество през 1908 г., а бактерията е прекръстена от Бацил А на Lactobacillus bulgaricus в чест на българския лекар. Въпреки възможностите, които се откриват пред него, Григоров се завръща в България.
Още през есента на 1905 г. той става главен лекар в болницата в Трън. Година по-късно започва да разработва ваксина против туберкулоза на базата на трудовете на Роберт Кох и публикува резултатите си във френското списание La presse medicale. Ваксината е приложена за първи път в Италия в началото на 20-те години.
Григоров участва в Балканската война като полеви лекар. По време на Междусъюзническата война се грижи за ранения си брат, който умира в ръцете му през 1913 г. В Първата световна война е изпратен в днешна Македония, където се бори с епидемия от холера. Там изолира пеницилинова плесен, свързана с т.нар. оздравителен хляб, и получава ордените За храброст и Червен кръст.
До края на живота си работи като лекар в окръжни болници и продължава експериментите си с противотуберкулозната ваксина заедно с Параскев Стоянов. През 30-те години заминава за Италия, където откритието му се изпробва като имунизация. Завръща се в България през 1944 г. и умира през 1945 г. Синът му Александър Григоров продължава разработките му.