В САЩ се засилва тенденция, при която високообразовани и сравнително осигурени хора, част от така наречената професионално-мениджърска класа, се обръщат към социалистически и леви идеи. Повод за дебата става случаят с Густаво Гордийо, съпредседател на нюйоркския клон на Демократическите социалисти на Америка, който живее в къща в Бруклин за 1,5 млн. долара, купена от баща му. Критиците го обвиняват в лицемерие, още повече след като става ясно, че е прекъснал обучението си по електротехника. Подобни обвинения са отправяни и към други леви фигури, представяни като привилегировани хора, които се опитват да изглеждат близки до работническата класа. След успехи на кандидати на Демократическите социалисти на първични избори консервативни и умерени среди описват движението като водено от бели, богати и високообразовани хора. Проучвания сред членовете на организацията показват, че 77% са бели, а над 80% от тези над 25 години имат поне университетска диплома. За тази група се използват иронични определения като „социалисти със Subaru“ – хора с дипломи и средни доходи, които обаче не се чувстват икономически сигурни.

По-важният въпрос обаче е защо толкова привилегировани хора подкрепят политика, насочена срещу системата, от която са се възползвали. Още през 1977 г. авторите Барбара и Джон Еренрайх описват професионално-мениджърската класа като хора, които работят в изкуството, образованието, медицината, медиите, правото, рекламата и технологиите и чрез работата си поддържат капиталистическата култура. Днес обаче тази класа все по-често губи вяра в системата. Проучване показва, че демократите почти два пъти по-често гледат положително на социализма, отколкото на капитализма – 58% срещу 32%, а сред демократите с висше образование подкрепата за социализма достига 71%. Това е рязка промяна спрямо миналото, когато избирателите с университетско образование по-често подкрепяха републиканците; през 1984 г. те гласуват за Роналд Рейгън с голяма преднина.

Според текста мнозина от днешната професионална класа виждат отвътре недостатъците на капитализма. Учители купуват сами учебни материали, преподаватели на временни договори работят в няколко университета, социални работници се грижат ежедневно за нуждаещи се, медицински сестри работят в болници, купени от инвестиционни фондове, държавни служители виждат как лобисти отслабват правилата за безопасност, а студентите теглят големи заеми без гаранция за средна класа. Затова социалистическите убеждения на част от тези хора не са непременно лицемерие, а морална преценка, произтичаща от пряк опит. Гордийо казва, че е преживял икономическия живот от различни позиции и знае, че често съдбата определя финансовата стабилност, което според него е погрешно. Изводът е, че левите движения биха спечелили повече доверие, ако не се преструват на работническа класа, а открито показват, че са загрижени, разочаровани и понякога ядосани представители на образованата професионална класа.