Раждането на „Солидарност“: как независимият профсъюз промени Полша
През август 1980 г. в корабостроителницата „Ленин“ в Гданск започва стачка. Първоначалните поводи са уволнението на крановичката Ана Валентинович и поскъпването на основни стоки, но много бързо протестът се насочва към по-голямо искане: работниците да могат да се организират независимо от комунистическата държава.
Стачката започва на 14 август, а начело застава електротехникът Лех Валенса. Към гданските работници се присъединяват колективи от предприятия в различни части на Полша. Междузаводският стачен комитет формулира 21 искания, включително независими профсъюзи, право на стачка, освобождаване на политически затворници и по-голяма свобода на словото.
На 31 август 1980 г. правителството и стачниците подписват Гданското споразумение. То признава правото на независими профсъюзи – отстъпление без прецедент в комунистическия Източен блок. На 17 септември стачните комитети създават единна национална организация: Независим самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“. На 24 септември Лех Валенса внася документите за регистрация във Варшавския воеводски съд, а на 10 ноември 1980 г. Върховният съд на Полша окончателно одобрява правния статут на организацията.
„Солидарност“ не остава само синдикална структура. До 1981 г. тя привлича около 10 милиона членове – работници, интелектуалци и представители на различни обществени групи. Мащабът ѝ я превръща в най-силния обществен център извън официалната държавна система, а комунистическите власти и ръководството на СССР виждат в нея заплаха за политическия ред.
На 13 декември 1981 г. генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение. „Солидарност“ е забранена, хиляди активисти са задържани, а движението продължава нелегално. Въпреки репресиите то запазва влияние и през 1989 г. участва в преговорите на Кръглата маса. Те водят до частично свободни избори и до края на комунистическото управление в Полша. Лех Валенса получава Нобеловата награда за мир през 1983 г. Историята на „Солидарност“ остава свързана както с трудовите права, така и с мирния политически преход в Централна и Източна Европа.