Фосил на сова, живяла преди около 47 милиона години, е открит в находището Месел в Германия. Останките са изключително добре запазени и принадлежат на нов вид, наречен Masillastrix blattophaga. Птицата е била дълга едва около 12 сантиметра, а скелетът ѝ е почти напълно съхранен, с изключение на черепа. Запазени са дори части от перата на крилете и опашката, което е рядкост за толкова древен фосил.

Най-голямата изненада е последната храна на совата: в областта на стомаха са открити останки от хлебарка със зеленикаво-сини преливащи криле. Анализът на жилките по крилете потвърждава вида на насекомото. Близо до фосила е намерена и друга, по-добре запазена хлебарка със сходни особености. При хлебарките и някои други насекоми подобно преливащо оцветяване се свързва с активност през светлата част на денонощието, което дава основание на учените да предположат, че древната сова също е ловувала през деня.

Допълнителни доказателства идват от устройството на крилете. За разлика от съвременните нощни сови, древната птица не е имала специализирани пера за почти безшумен полет, а костите на крилете ѝ се различават съществено от тези на днешните сови. Според изследователите все още не е ясно кога точно в еволюцията на совите е настъпил преходът от дневен към нощен начин на живот. Новите данни обаче подсказват, че совите вероятно са се превърнали в нощни ловци преди между 47 и 34 милиона години, през еоцена. Най-древният известен фосил на сова с пропорции на крилете, характерни за съвременните видове, е на около 35 милиона години.

Учените подчертават, че находката не доказва окончателно кога е възникнала нощната активност при всички сови. Тя обаче предоставя ценни сведения за начина на живот на далечните им предци и показва уникалните условия за съхранение на фосили в Месел. Благодарение на тях след десетки милиони години могат да бъдат изследвани не само костите, но и перата, последната храна и дори подробности от поведението на древните животни.