Председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов изчислява, че добро бяло саламурено сирене излиза от мандрата за около 8,60 евро за килограм с ДДС. Сметката включва около седем литра мляко за килограм сирене, цена на млякото от 66 евроцента на рампата без ДДС и разходи за труд, осигуровки и други дейности. Така себестойността без опаковки е около 6,20 евро, с опаковка — около 6,50 евро без печалба, а с печалба и ДДС — 8,60 евро на изхода на мандрата. Крайната цена в магазина зависи от надценката на търговската верига; при 100 процента надценка сиренето може да достигне 10—16 евро за килограм. По-високата себестойност се свързва и с поскъпването на електроенергията за бизнеса, което през октомври 2026 г. е било с около 82—85 процента над нивото от същия месец на 2025 г.

Обсъжда се проект на нова наредба за директните доставки от производители на малки количества първични продукти и храни от животински произход; общественото обсъждане е от 13 октомври до 12 ноември 2026 г. Проектът дава възможност на фермерите да преработват по-големи количества собствено мляко, но асоциацията не подкрепя увеличаването на лимитите. Според Михайлов това може да задълбочи недостига на българска суровина, тъй като млякото и без това е недостатъчно. Той твърди, че голяма част от директните продажби се извършват без достатъчна данъчна и санитарна проследимост, често на фермерски пазари, където контролът е по-труден, а някои изделия се продават без хладилни условия. Затова настоява цеховете към фермите да прилагат система HACCP.

Друг спор засяга подготвяни промени в изискванията към млечните продукти. Министерството на земеделието предлага максималното водно съдържание за бяло саламурено сирене да бъде 58 процента при досегашна граница от 60 процента. Заместник-министърът на земеделието Крум Неделков посочва, че целта е защита на традиционните български млечни продукти и по-ясна информация за потребителите. Михайлов подкрепя идеята продуктите с прекомерно съдържание на вода да не се наричат сирене, но възразява срещу намаляването на границата с два процентни пункта. Той се позовава на Кодекс Алиментариус и настоява прагът да остане 60 процента. Според него сирената по БДС и със защитено наименование за произход обикновено имат между 52 и 54 процента вода и зреят между 45 и 60 дни, а изделията с водно съдържание над 60 процента определя като „бързозрейки“ и готови за около 10 дни.

Михайлов определя калиата като млечен полуфабрикат, който се използва широко при производството на жълти сирена в Европейския съюз. Според него проблемът не е в самото ѝ производство, а в неправилното прилагане на технологията при част от производителите. Той твърди, че при топене вместо при изпаряване могат да бъдат добавяни нишесте и суроватъчен белтък, при което от един килограм суровина може да се получи около килограм и половина продукт, който не отговаря на традиционното разбиране за кашкавал. Асоциацията подкрепя намерението на земеделското министерство да ограничи неправилната употреба на калиата, но предлага да бъде забранено топенето ѝ при производството на кашкавал, а не самото използване на полуфабриката.