Северни Тауриди са метеорен поток, който е активен приблизително от 20 октомври до 10 декември. Около 12 ноември той достига своя максимум, като пикът не е рязко ограничен само в една нощ. При идеални условия се очакват около пет метеора на час. Потокът не е сред най-многобройните, но е известен с възможността да произведе изключително ярки огнени кълба, които могат да надминат по яркост Венера.

Метеорите изглеждат сякаш произлизат от съзвездието Телец. Телец може да бъде открит чрез Орион, след което погледът се насочва на североизток към червената звезда Алдебаран, разположена в окото на небесния бик. Наблюдателите не трябва да се вглеждат единствено в Телец, защото метеорите могат да се появят във всяка част на нощното небе. По-добре е погледът да обхваща и съседните съзвездия. Най-голям шанс има при ясна нощ, далеч от уличното и градското осветление. Паузите между отделните метеори може да са дълги, но появата на ярък болид може да оправдае чакането.

Частиците от Тауридите навлизат в земната атмосфера на височина около 66 километра. Те се движат сравнително бавно - с около 27 километра в секунда, или приблизително 104 000 километра в час. За сравнение, метеорите от потока Персеиди достигат около 59 километра в секунда.

Потокът е свързан с кометата 2P/Енке. Тя е открита от френския астроном Пиер Мешен на 17 януари 1786 г., но носи името на германския астроном Йохан Франц Енке, който изчислява орбитата ѝ. Кометата обикаля около Слънцето за около 3,3 години - най-краткият орбитален период сред известните комети. При преминаванията си през вътрешната част на Слънчевата система кометата оставя ледени и скални частици. Когато Земята премине през този поток от отломки, частиците се нагряват и изгарят в атмосферата, създавайки светлинните следи, известни като падащи звезди.

Има хипотеза, че кометата Енке и Тауридите може да са останки от значително по-голяма комета, разпаднала се преди между 20 000 и 30 000 години.