Европейският съюз планира да засили присъствието си в Арктика и да настоява Северният морски път да остане отворен за международното корабоплаване. Брюксел подготвя нова арктическа стратегия, която ще бъде представена на 20 октомври и ще актуализира политиката на ЕС от 2021 г. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас е заявила, че Европа трябва да работи по-тясно със САЩ и Канада, за да не се допусне пълен контрол на Русия и Китай върху маршрута. Според нея държавите от ЕС и НАТО ще настояват пътят да бъде отворен за преминаване на всички кораби.

Интересът към Северния морски път расте, защото той може значително да съкрати транспортното разстояние между Азия и Европа в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал. Значението му се увеличава и заради нестабилността в Близкия изток и рисковете за основни световни морски коридори. Русия развива пътя като стратегическа транспортна артерия покрай своето арктическо крайбрежие, а Китай също проявява нарастващ интерес към арктическите маршрути. Задълбочаването на сътрудничеството между Москва и Пекин е сред основните опасения на Брюксел.

Новата стратегия предвижда инвестиции в строителството на ледоразбивачи и създаване на център за наблюдение на руската активност в Арктика. ЕС се готви да засили използването на сателитните си системи за наблюдение и навигация, а през 2027 г. планира програма за наблюдение на Арктика чрез европейските системи Copernicus и Galileo, които да откриват и проследяват потенциални заплахи по суша и море.

Стратегията предвижда и промени в подхода към добива на енергийни ресурси в Арктика. Обсъждат се облекчения на ограниченията за разработване на офшорни нефтени и газови находища, като Брюксел вижда потенциал най-вече в норвежкия арктически шелф. Целта е перспективата за нови находища да привлече инвестиции и да подпомогне енергийната сигурност на Европа.

Москва реагира критично на засиления интерес на Брюксел към региона. Представителят на Русия в Арктическия съвет Владислав Масленников е заявил, че ЕС върви към ескалация и политизиране на сътрудничеството в Арктика. Новата европейска стратегия идва в момент, когато Арктика придобива все по-голямо икономическо и геополитическо значение заради новите морски маршрути, енергийните ресурси, нуждата от пристанищна и корабна инфраструктура и засилващата се конкуренция между големите световни сили.