На 28 октомври 1886 г. Ню Йорк посреща откриването на Статуята на свободата. Денят е дъждовен и мъглив, но край остров Бедлоу, днес остров Либърти, преминават стотици плавателни съдове. Президентът Гровър Кливланд приема монумента от името на американския народ, а около един милион души се включват в празненствата по улиците и във водите на залива.

Идея, която изпреварва времето си

Замисълът идва от френския политически мислител и противник на робството Едуар дьо Лабуле. Той предлага статуя, която да напомня за френско-американския съюз по време на Американската революция и за идеалите на свободата. Проектът е поверен на скулптора Фредерик Огюст Бартолди, а официалното име на произведението е „Свободата, озаряваща света“.

Статуята е предвидена за стогодишнината от Декларацията за независимостта през 1876 г. Откриването обаче закъснява с десет години заради строителството, финансирането и подготовката на постамента. Французите плащат за самата статуя, а американците трябва да осигурят средства за постамента. Когато кампанията в Съединените щати губи инерция, издателят Джоузеф Пулицър призовава читателите си да даряват и хиляди малки вноски помагат постаментът да бъде завършен.

В конструкцията участва инженерът Гюстав Айфел. Между 1875 и 1884 г. статуята е изработена във Франция, след което е разглобена и изпратена до Ню Йорк в над 200 сандъка. Работниците я сглобяват отново върху постамента на остров Бедлоу.

Символ, който се променя с времето

В деня на откриването монументът е представен като знак на свободата, независимостта и приятелството между Франция и Съединените щати. По-късно той се превръща и в един от най-разпознаваемите символи на имиграцията в Америка. Президентът Кливланд заявява, че страната няма да забрави, че свободата е избрала тук своя дом, и няма да пренебрегне нейния олтар. В речта му обаче не е включено стихотворението „Новият колос“ на Ема Лазарус. Написано през 1883 г., то е поставено върху плоча в постамента едва през 1903 г.

Статуята е висока 46,05 метра, а с постамента достига близо 93 метра. Тя е сред най-впечатляващите инженерни и художествени проекти на XIX век. На 28 октомври 1886 г. Бартолди сам освобождава френското знаме, покриващо лицето на монумента, и под звуците на оръдия, свирки и аплодисменти Ню Йорк вижда за първи път цялата фигура.

Жените от Нюйоркската асоциация за избирателно право не получават покани за церемонията, тъй като са без придружители. Те наемат лодка и наблюдават откриването от водата. Този детайл напомня, че символът на свободата е издигнат в общество, в което свободата все още не е еднаква за всички. През 1924 г. Статуята на свободата е обявена за национален паметник. Днес нейният факел продължава да се вижда над Ню Йоркския залив, но най-паметната му светлина остава онази, която на дъждовния 28 октомври 1886 г. превръща един френски подарък в американски символ.