На 26 октомври се отбелязва Димитровден, който е сред най-обичаните празници в България. Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митра и техните близки.

Свети Димитър е роден през III век в Солун, а баща му бил градоначалник. След смъртта му император Максимилиан назначил Димитър на този пост. Като управител на Солун той открито изповядвал и славел християнската вяра. Недоволен, император Галерий го хвърлил в тъмница. Преди да бъде осъден, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Това се случило през 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След прекратяване на гоненията над лобното място и гроба му в Солун бил построен малък храм, в който ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава били намерени нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро, заради което Църквата го нарекла Свети Димитър Миротворец. Заради чудотворната сила на мощите му светецът бил почитан като покровител на Солун.

Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват във великолепна базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. За покровителството на светеца днес си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народното предание Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му заръчал, че ако види от стряха кръв да капе, това означава, че е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали коне и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски: за Свети Георги лятото, а за Свети Димитър зимата.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Ако месечината е пълна, се смята, че пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома, наричан полазник: какъв е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле, като се слага петел, ако именникът е мъж, и кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. На масата се слагат още варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.