Света гора, известна още като Атон, е автономна монашеска област в Гърция, в която се намират 20 православни манастира. Полуостровът е православен духовен център с византийски корени, а днес там живеят около 1400 монаси. Достъпът не е свободен: жени и деца не могат да слизат на сушата, а плавателни съдове могат само да обикалят край бреговете. Ограничението е известно като аватон.

Религиозни основания

В православната традиция Атон е наричан „градината на Божията майка“. Според преданието Дева Мария пътувала с апостол Йоан към Кипър, но буря отклонила кораба към полуострова. Тя поискала планината да ѝ бъде дадена и оттогава се приема за единствената жена, която има място там. Друго обяснение е свързано с монашеските обети за безбрачие и целомъдрие: изолацията от жените се разглежда като част от аскетичния ред, който помага на монасите да се съсредоточат върху молитвата, труда и религиозния живот. Специалният статут на Света гора е обоснован с духовни и религиозни причини. Това е записано и в съвместната декларация към договора за присъединяване на Гърция към Европейските общности през 1981 г., така че автономният режим е отчетен и в европейското право.

История на забраната

Монашеският живот на Атон започва да се развива още през VII век. През 963 г. монахът Атанасий Атонски основава Великата лавра – първия голям организиран манастир на полуострова. Девет години по-късно византийският император Йоан I Цимисхий подписва първия устав, който утвърждава специалния статут на Света гора. Забраната за жени е формализирана през 1046 г. при император Константин IX Мономах. Според традиционното правило ограничението се отнася не само до жените и момичетата, но и до женски гръбначни животни. Кокошките се допускат заради яйцата, а котките – заради ролята им в борбата с плъховете.

Строг режим на достъп

Света гора не е туристическа зона със свободен достъп. Мъжете, които искат да посетят манастирите, трябва да получат специално разрешително – диамонитирион. Дневният лимит обичайно е 100 православни и 10 неправославни мъже. Жените могат да видят манастирите и пейзажа само от плавателен съд, без да слизат на брега.

Критики и запазено правило

Забраната продължава да се прилага и днес, макар периодично да предизвиква критики и спорове за съвместимостта ѝ с принципа на равенството. През годините има отделни случаи на жени, проникнали на полуострова, обикновено преоблечени като мъже или по време на протести. Най-известните примери са от 1920, 1930 и 1953 г., а през 2008 г. група жени влезе в района във връзка със спор за земи. Това не променя правилото: Атон остава пространство, запазено за мъжка монашеска общност.