Ограниченията, наложени от Илон Мъск върху използването на Starlink от Украйна, ускориха усилията на съюзниците на САЩ да изградят собствени сателитни комуникационни мрежи. Системата е ключова за украинските комуникации и за управлението на дронове по фронта, а внезапното намаляване на скоростта показа колко силно военните операции зависят от частна американска компания.

Какво се случи

Ограничението е било настроено така, че да прекъсва връзката при движение на терминала с над 160 км/ч. То засегна дронове, използвани за отбрана срещу руски безпилотни апарати, както и за доставки и комуникации между украинските подразделения. Украинското военно министерство съобщи, че скоростта на услугата е възстановена след около две седмици, а президентът Володимир Зеленски заяви, че връзката отново е достигнала необходимите нива.

Мъск призна, че SpaceX е ограничила цивилната услуга Starlink, като заяви, че тя не е предназначена за настъпателни удари с дронове. Той подчерта, че Starshield, военната версия на системата, се притежава и контролира от американското правителство. Остават различия между публичните обяснения на Мъск, Белия дом и украинските власти за това кой е разпоредил ограниченията.

Европейска реакция

Случаят предизвика безпокойство в Европа, защото жизненоважна комуникационна мрежа може да бъде ограничена без предварителна консултация със съюзниците. Полският външен министър Радослав Шикорски предупреди, че колкото повече се политизират продуктите, толкова повече се вреди на марката. Варшава участва във финансирането на Starlink за Украйна.

Американският сенатор републиканец Кевин Креймър също предупреди, че САЩ не трябва да бъдат толкова зависими от една система, един човек и една компания. Ограниченията засилиха натиска в Европа за изграждане на собствени военни сателитни способности, тъй като бърза и напълно съпоставима алтернатива на Starlink все още няма.

Алтернативите

Най-близкият действащ европейски вариант е OneWeb на френската група Eutelsat. Мрежата разполага с около 650 спътника и планира да достигне приблизително 1300 до 2030 г., но терминалите ѝ са по-големи, по-тежки и по-енергоемки. Пълното преминаване от Starlink към OneWeb би изисквало подмяна на хиляди терминали, защото SpaceX използва собствена технология. Starlink има повече от 11 000 спътника в орбита.

Украйна и Финландия обявиха, че Киев ще се присъедини към планирана сателитна мрежа на финландските компании ICEYE и Nokia. Споразумението е част от пакет за 300 млн. евро, а първите спътници се очаква да бъдат изстреляни през 2028 г. Проектът е насочен към изграждане на система, която държавите да притежават и контролират самостоятелно.

Канада предлага алтернатива чрез мрежата Lightspeed на Telesat, съставена от планирани 288 спътника. Компанията цели първо изстрелване през декември и начало на услугата в началото на 2028 г. Европейският съюз междувременно развива мрежата IRIS² от 348 спътника, но първите изстрелвания са планирани за 2029 г.

Извод

За Украйна и останалите съюзници на САЩ независимостта от Starlink остава дългосрочна задача, а не незабавна замяна. Новите мрежи ще се появят след години, а междувременно зависимостта от частна американска система остава чувствителен политически и военен риск.