Сани Жекова определи ранното си отпадане от „Трейтърс: Игра на предатели“ като тежко изпитание. Тя беше първата участничка, отстранена след гласуване на кръглата маса, въпреки че играеше като праведна. Жекова призна, че решението я е изненадало. Няколко часа преди масата се беше оттеглила, защото имаше нужда от почивка, и смята, че отсъствието ѝ от разговорите може да е повлияло на вота. Тя разчиташе твърде много на убеждението, че хората, на които се доверява, също ѝ вярват. По думите ѝ доверието има огромна стойност, но може и да те „убие“ в играта.

Преди гласуването се бяха натрупали недоспиване, изолация и постоянно напрежение. Жекова опита да подреди фактите и да защити позицията си, но тъгата и разочарованието надделяха. Тя не смята, че трябва да се срамува от сълзите си и подчертава, че силната реакция в критичен момент не описва целия човек. Ако можеше да върне времето назад, би говорила по-кратко, би формулирала по-ясно нуждата си от разбиране и би проверявала по-внимателно собствените си предположения.

Бившата сноубордистка казва, че ѝ се е играло и не е успяла да разгърне идеите си. При ново участие би задавала повече въпроси, би споделяла наблюденията си по-ясно и би работила за по-малка, но устойчива коалиция. Тя не таи лоши чувства към останалите играчи, защото всеки е действал със собствена стратегия и с информацията, с която е разполагал. Извън играта би седнала отново на една маса с тях, тъй като тогава разговорите могат да бъдат по-спокойни.

Жекова прави разлика между спорта и социалната игра. На олимпийската писта е имала години тренировки и ясна посока за действие, докато в „Трейтърс“ решенията се вземат при несигурна информация и липса на контрол. Затова определя кръглата маса като по-трудно изпитание от олимпийско състезание. Тя не изключва участие в друг риалити формат, но би предпочела предаване сред природата, с движение, конкретни задачи и възможност участниците да изграждат доверие чрез общи усилия.