Българските институции не публикуват пълния списък на културните ценности, които страната ни е предала на Гърция по меморандума, свързан с получаването на предполагаемите останки на цар Самуил. Националният исторически музей отказва достъп до данните, като се позовава на клауза за конфиденциалност и на несъгласието на гръцката страна информацията да бъде оповестена. Министерският съвет, който е одобрил документа, твърди, че не разполага с исканите данни, и препраща заявлението към Министерството на външните работи. Информацията е била поискана по Закона за достъп до обществена информация; отказът от НИМ ще бъде обжалван в съда.

Меморандумът е подписан на 29 септември. Той предвижда взаимно предаване за съхранение на реликви с историческа стойност. България получава останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, а Гърция получава 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера в Националния исторически музей. Останките на средновековния владетел са посрещнати с тържествена церемония в София на 3 октомври и положени в базиликата „Света София“. Пълният списък на предадените предмети и текстът на меморандума обаче не са публикувани.

НИМ твърди, че разгласяването би засегнало интересите на Гърция и че няма надделяващ обществен интерес, който да оправдава предоставянето на документите. Тази позиция противоречи на по-ранни уверения на министъра на културата Евтим Милошев, който в интервю заяви, че всичко необходимо е споделено с обществото. Според него в меморандума има обичайни правила за конфиденциалност, но те не пречат на гражданите да получат нужната информация. Министърът добави, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид и че Гърция не може да поиска обратно останките на цар Самуил. По думите му договореното не е търговска сделка, а размяна на исторически ценности.

Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, определя отказа на НИМ като неоснователен. Според него клауза за конфиденциалност в междудържавно споразумение сама по себе си не е законово основание за отказ. Той оспорва и аргумента за защита на интересите на гръцката държава, защото не е посочено кой конкретен законово защитен интерес би бил засегнат от оповестяването. „Какви артефакти България е предала на Гърция, е въпрос от висок обществен интерес“, заявява Кашъмов.

Съмнения изразиха и български учени. В протестно писмо те поискаха публикуване на пълния списък на ценностите, състава на комисията, одобрила предаването, и основанията за ограниченията върху публичността. Предметите не са отписани от Националния исторически музей и продължават да се водят собственост на българската държава. Това означава, че меморандумът урежда предаване за съхранение, а не прехвърляне на собствеността. Следващата стъпка е съдебно обжалване на отказа, което може да постави въпроса за публичността на списъка пред съда.