Русия може да настоява военното присъствие и инфраструктурата на НАТО в Източна Европа да бъдат върнати към равнището от 1997 г. Това би засегнало и Румъния, където има съюзнически сили и структури.

Темата излиза на фона на подготвяни тристранни преговори между Русия, Украйна и Съединените щати в Абу Даби. Разговорите са планирани за първата половина на ноември и трябва да обсъдят условията за сигурност след евентуално споразумение за прекратяване на войната. Русия е отправяла сходни искания и през 2021 г., преди пълномащабното нахлуване в Украйна.

Бившият генерал-лейтенант Вирджил Бълъчану, който е представлявал Румъния в командването на НАТО в Брюксел и е командвал Многонационалната бригада „Югоизточна Европа“, смята, че Москва използва максималистични условия, за да повиши залога в преговорите. Според него Русия би искала да няма бойни групи и командвания на НАТО във всички държави, влезли в Алианса след 1997 г. Това са 10 държави, включително Румъния, Полша, балтийските страни, Словакия, Унгария, България, Словения, Албания, Черна гора и Финландия.

Генералът допуска искането да бъде използвано като разменна монета: Москва първо да настоява за оттегляне на съюзническите сили към позициите от 1997 г., а после да се откаже от тази претенция срещу отстъпки, свързани с Украйна. Като пример той посочва възможно ограничаване на украинската армия до 80 000 души и блокиране на бъдеща западна система за сигурност на Украйна. Според него Путин може да поиска повече, за да стигне до това, което го интересува, включително разширяване на руското влияние към района на Днестър и делтата на Дунав.

Бълъчану не смята, че НАТО би приело руското искане, ако то бъде отправено официално. По думите му обаче отсъствието на съюзнически сили от територията на Румъния би отслабило практическото измерение на възпирането в Черноморския регион. Той подчертава, че при нападение срещу Румъния, дори само срещу военна база, биха били засегнати и силите на Съединените щати и Франция, което има възпиращ ефект.

Според генерала Румъния не трябва да разчита единствено на американските и френските военнослужещи, а да развива собствени отбранителни способности. Той призовава Букурещ да прилага член 3 от Вашингтонския договор чрез укрепване на армията, отбранителната промишленост, резервите и подготовката на населението. Посочва, че предприятията в Куджир и Саду трябва да започнат производство на оръжие и боеприпаси, а през следващата година да бъдат създадени първите подразделения от резервисти, които да преминават обучение до 15 дни годишно. Според него сигурността се изгражда у дома чрез конкретни действия.