Европа подценява риска от по-голяма война с Русия и не би трябвало да приема за даденост, че Съединените щати винаги ще гарантират сигурността на континента. Това е основното предупреждение в анализ на британски инвеститор, който сравнява отношението към заплахите с често допускана грешка в бизнеса: хората приемат само фактите, които потвърждават желаното от тях, и пренебрегват рисковете, ако реакциите срещу тях изискват скъпи или непопулярни решения.

Като пример от своя опит инвеститорът посочва компания за грижи за възрастни хора, в която е очаквал подобрение на качеството, по-голяма ефективност и значително допълнително държавно финансиране. Част от целите са били постигнати, но основното очакване не се е сбъднало, защото държавата не е осигурила очакваните средства. Изводът е, че желанието дадено очакване да е вярно не го прави по-малко рисковано.

Според анализа след края на Студената война европейските държави са намалили разходите за отбрана и военния си капацитет, защото са разчитали, че голяма война на континента е малко вероятна и че САЩ ще осигурят защитата им. Подготовката на Великобритания обаче не трябва да се свежда до указания към домакинствата какво да съхраняват. По-важни са въпросите за боеприпасите и бързото им производство, както и за устойчивостта на енергийните мрежи, сателитите, пристанищата, телекомуникациите, финансовите системи и подводните кабели. Отделно се поставя въпросът за зависимостта от вериги за доставки, контролирани от държави, които при криза могат да се окажат противници.

Отговорите на тези въпроси ще изискват значително повече средства за отбрана, но инвеститорът настоява и за различен подход към инвестициите. Сравнително евтини дронове вече могат да унищожават техника за милиони, а софтуерът, изкуственият интелект, роботиката и кибератаките имат значение, сравнимо с това на корабите, самолетите и ракетите. Европа трябва да използва опита на Украйна, която заради нуждата да се защитава внедрява нови технологии. Такива инвестиции могат едновременно да укрепят отбраната и да подпомогнат гражданската икономика чрез по-висока производителност, развитие на технологиите и възстановяване на производствения капацитет.

Анализът предупреждава да не се създава огромна субсидирана програма за вчерашната отбранителна индустрия. В процеса трябва да участват предприемачи и по-малки компании, а разработваните технологии да имат приложение и извън военната сфера. Основната цел на сериозната подготовка за война е тя да стане по-малко вероятна. Заключението е, че надеждата не е стратегия, макар авторът да признава, че се надява през 2035 г. да се окаже прекалено негативен в оценката си за риска от Русия и за бъдещата роля на САЩ.