Руската петролна компания „Роснефт“ е под двоен натиск: от една страна, украинските дронове атакуват нейни нефтопреработвателни заводи, а от друга — забавянето на мащабния арктически проект „Восток Ойл“. Това се случва, въпреки че компанията вече е започнала износ от нов арктически терминал. Пред нея стои въпросът дали може едновременно да поддържа добива, да ремонтира повредени мощности и да развива нови находища.

През септември ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин е докладвал на Владимир Путин за натоварването на първия танкер с нефт от „Восток Ойл“. В тръбопроводи, резервоари и пристанищна инфраструктура са вложени почти 50 млрд. долара. До 2030 г. проектът трябва да увеличи с около 10% сегашния добив на нефт в Русия.

Атаките с дронове свиват нефтопреработката. От началото на 2026 г. са регистрирани най-малко 114 удара срещу руски НПЗ — повече от два пъти над броя за същия период на миналата година. Преработката е спаднала до многогодишен минимум, появили са се недостиг на горива и ограничения върху износа на бензин, дизел и авиационен керосин.

„Роснефт“ управлява 12 НПЗ, които осигуряват около една трета от мощностите за нефтопреработка в Русия. Сред най-тежко засегнатите е Рязанският завод. Сызранският НПЗ е бил спрян или е работил с под една трета от капацитета си през значителна част от последните шест месеца, а Туапсинският завод не работи от април. На 10 октомври дронове са ударили нефтен терминал към Новошахтинския НПЗ в Ростов на Дон, предизвиквайки голям пожар. Сателитни снимки показват повреди по най-малко осем от 12 големи резервоара.

Санкциите оскъпяват и забавят ремонтите. Ограниченият достъп до западни технологии и оборудване принуждава компанията да използва руски заместители и китайски компоненти, чиито доставки понякога отнемат месеци. Защитните конструкции от контейнери, мрежи и стоманени въжета не са достатъчно ефективни срещу атаки с рояци дронове.

Войната затруднява и „Восток Ойл“. Чуждестранните инвеститори са се оттеглили, а санкциите ограничават достъпа до технологии за разработване на находищата и до специализирани танкери за арктически води. Омският НПЗ е бил атакуван през юли на около 2500 километра от украинската граница, докато арктическият терминал е с още около 800 километра по-далеч. Разширяването на обсега на ударите създава допълнителен риск за проекта.

Финансовите резултати също се влошават. Нетната печалба на „Роснефт“ за първата половина на 2026 г. е спаднала с почти 20% до 200 млрд. рубли, или около 2,4 млрд. долара. Част от натиска се компенсира от поскъпването на руския нефт „Уралс“, чиято цена за данъчни цели е надхвърлила 90 долара за барел. Руските власти отпускат милиарди рубли субсидии на местните производители на горива, включително на „Роснефт“.

На 9 октомври Владимир Путин и Доналд Тръмп са договорили частично смекчаване на руската забрана за износ на дизелово гориво. Опитът за по-широко енергийно примирие обаче е блокиран, след като Украйна е възобновила ударите и е обвинила Русия, че продължава атаките срещу украинската енергетика.