Робърт Трухильо се присъединява към Metallica през 2003 г. и с времето се превръща в най-дълготрайния басист в историята на групата. Още на прослушването го посрещат с ръкопляскания, а самият той описва момента като невероятен. Роден е на 23 октомври 1964 г. в Санта Моника, Калифорния, и израства в Кълвър Сити. Вкъщи слушат соул и фънк изпълнители като Марвин Гей, Джеймс Браун и Sly and the Family Stone, но баща му го запознава и с The Rolling Stones, Led Zeppelin и класическата музика. Тази смесица по-късно става разпознаваема черта на свиренето му.

На 19 години Трухильо постъпва в джазово училище с идеята да стане студиен музикант, но продължава да свири рок и метъл. Още преди това излиза по партита и малки сцени, където се сблъсква с Black Sabbath, Ози Озбърн, Rush и Led Zeppelin. В края на 80-те се присъединява към Suicidal Tendencies, където към пънка, траш метъла и хардкора добавя фънк, груув и необичаен за стила подход към баса. Използва и фретлес бас, който позволява по-плавни преходи между тоновете. Паралелно с това основава Infectious Grooves заедно с вокалиста Майк Мюър. Проектът дава повече пространство на фънк експериментите му, а в някои песни той показва и влияние от Джако Пасториус.

През 1996 г. Трухильо става част от групата на Ози Озбърн и работи с него около седем години. През този период свири и с музиканти като Джери Кантрел и Zakk Wylde, а времето с Ози определя като важен професионален урок и възможност да бъде част от големи концертни продукции. Поканата от Metallica идва, когато групата търси заместник на Джейсън Нюстед. Прослушванията са заснети в документалния филм Some Kind of Monster, а Трухильо е избран през февруари 2003 г. и се присъединява към Джеймс Хетфийлд, Ларс Улрих и Кърк Хамет.

В Metallica той не се опитва да копира Клиф Бъртън или Джейсън Нюстед. Според него всеки има собствена идентичност и той просто дава всичко от себе си. Участва в създаването на албумите Death Magnetic, Hardwired... to Self-Destruct и 72 Seasons, а негови съавторски кредити има в песни като The Day That Never Comes, Cyanide и Screaming Suicide. През 2009 г. печели Grammy с Metallica за My Apocalypse, а през 2024 г. групата получава отличие за най-добро метъл изпълнение за 72 Seasons. Повече от две десетилетия след присъединяването си Робърт Трухильо вече не е новият басист, а музикантът, който свързва калифорнийския пънк, фънка, джаза и метъла в една линия.