Британският премиер Анди Бърнам заяви, че е отворен към призивите Великобритания да поднесе официално извинение за ролята си в трансатлантическата търговия с роби. В статия той изрази лични „скръб и съжаление“ за болката и страданията на милиони хора и определи тази търговия като „брутално и варварско посегателство“. Бърнам обаче отхвърли исканията за финансови репарации, като посочи, че британците днес не могат да бъдат държани отговорни за исторически неправди, извършени в друга епоха и при други закони, в които те лично не са участвали.

Вместо парични компенсации той предлага структурирани разговори и инициатива за преструктуриране на дълговете на най-бедните държави от Общността на нациите. Предложението предвижда по-дълги срокове за погасяване и по-добри лихвени условия, а в работата ще участва и бившият премиер Гордън Браун. Предвижда се в бъдеще разговорите да включат и международни финансови институции.

По данни, цитирани в материала, най-малко 12,5 милиона африканци са били отвлечени и продадени в робство, а британски търговци са превозили през Атлантическия океан около 3,2 милиона поробени хора. Великобритания забранява търговията с роби през 1807 г., а робството в Британската империя е премахнато през 1833 г. Над 40% от най-бедните и уязвими държави от Общността харчат повече средства за лихвени плащания, отколкото за здравеопазване. Бърнам обещава подкрепа и за прехода към възобновяема енергия, образованието на жените и момичетата и усилията срещу бедността и неравенството.

Темата ще бъде в центъра на срещата на лидерите на Общността на нациите от 1 до 4 ноември в Антигуа и Барбуда. На форума ще присъства крал Чарлз III, който по време на обиколка в Карибите призна за „големите страдания и несправедливости от миналото“, но не поднесе официално извинение. Премиерите на Барбадос и Антигуа и Барбуда приветстваха готовността на Бърнам за диалог, но подчертаха, че позициите по финансовите репарации остават различни. Председателят на комисията за репарациите на Кариком Хилари Бекълс заяви, че разговорът може да обхване по-широки въпроси и че искането за финансови репарации не трябва да блокира напредъка. Карибските държави настояват репарациите да включват не само парични плащания, но и официално извинение, подкрепа за здравеопазването и образованието, облекчаване на дълговете и финансиране за справяне с климатичните рискове.