Зрението на недоносените деца: защо проследяването е важно и без ретинопатия

Ретинопатията на недоносеността е тежко съдово заболяване на незрялата ретина и остава водеща предотвратима причина за слепота сред преждевременно родените деца. След раждането промени в кислородната концентрация и други фактори, свързани с незрялостта, могат да нарушат нормалното развитие на кръвоносните съдове в ретината. В част от случаите се образуват патологични съдове, което може да доведе до кръвоизливи, фиброзна тъкан и отлепване на ретината. Рискът е най-висок при по-ниска гестационна възраст и тегло при раждането, както и при усложнено протичане на бременността и неонаталния период.

Много форми на ретинопатия регресират спонтанно, но тежките изискват навременно лечение. Затова скринингът и проследяването по установени критерии са ключови. Първите прегледи започват в 31-ва гестационна седмица постменструална възраст при родените преди 27-ма седмица и в 32-ра седмица при родените след 27-ма. При нормални изследвания за ретинопатия се насрочва преглед на 6-месечна възраст, а при липса на оплаквания и установени нарушения — годишно проследяване.

Проучване върху 59 деца, родени преди 32-ра гестационна седмица, сравнява зрителните функции при 33 деца с ретинопатия на недоносеността и 26 без нея. Анализирани са зрителна острота, рефракционни нарушения и ортоптичен статус. Понижена зрителна острота е установена при 25 от 33 деца с ретинопатия и при 10 от 26 без нея. Рефракционни нарушения са открити при 22 от 33 деца с ретинопатия срещу 13 от 26 без нея. Отклонения в очнодвигателния статус има при 18 от 33 деца с ретинопатия и при 12 от 26 без нея. Данните показват, че ретинопатията е свързана с по-висока честота на някои зрителни нарушения, но липсата ѝ не изключва проблеми със зрението.

Причината е, че зрителната система е сложна и развитието ѝ не зависи само от ретината. Преждевременното раждане може да повлияе на очните структури, зрителните пътища и синхронната работа на двете очи. Затова дори при ретина без клинично значима ретинопатия детето може да има късогледство, далекогледство, астигматизъм, кривогледство, намалена зрителна острота и други нарушения. Някои рефракционни и очнодвигателни проблеми се проявяват по-късно. Нормалният скрининг за ретинопатия е добра новина, но не е цялостна оценка на зрителното развитие.

Най-честите нарушения в проучването са рефракционни аномалии, особено астигматизъм и миопия. Те са важни в детска възраст, защото без корекция могат да нарушат развитието на зрителната система и да доведат до амблиопия. Родителите невинаги разпознават проблема, но сигнали могат да бъдат присвиване на очите, затруднено фиксиране на обекти, трудности при достигане на играчки, преценяване на разстояния, придвижване и прохождане. Тези прояви не са специфични само за зрителни проблеми, но при съмнение е важна офталмологична оценка.

Ранната диагностика и навременното лечение в повечето случаи предотвратяват или ограничават трайните зрителни увреждания. При ретинопатията лечението на показаните случаи може да спре прогресията към тежки структурни увреждания. При рефракционните нарушения ранната оптична корекция осигурява ясен образ върху ретината и подпомага нормалното зрително развитие. При амблиопия ранното откриване е особено важно, защото лечението е най-ефективно, докато зрителната система се развива. Навременното диагностициране на страбизма също намалява риска от амблиопия и проблеми с бинокулярното зрение.

Родителите на преждевременно родени деца не трябва да пропускат профилактични офталмологични прегледи, дори когато детето не е имало ретинопатия или тя е регресирала напълно. Не е нужно да се чака появата на оплаквания или видими затруднения: малките деца невинаги могат да кажат, че не виждат добре, а понякога проблемът засяга само едното око. Най-важното е да се следват препоръките на офталмолога и зрителното проследяване да се възприема като част от цялостната грижа за развитието на недоносеното дете.