Зрението на недоносените деца: защо проследяването не свършва с ретинопатията
Зрителни рискове при недоносените деца
Преждевременното раждане поставя зрителната система в уязвима позиция: неонатални фактори могат да повлияят структурното и функционалното ѝ съзряване. Най-тежкото известно усложнение е ретинопатията на недоносеността – съдово заболяване на незрялата ретина и водеща предотвратима причина за слепота сред родените преждевременно. След раждането промени в кислородната концентрация и други фактори, свързани с незрялостта, могат да нарушат нормалното развитие на ретиналните съдове. В част от случаите се образуват патологични съдове, което може да доведе до кръвоизливи, фиброзна тъкан и отлепване на ретината. Рискът е по-висок при по-малка гестационна възраст и тегло при раждане, както и при усложнено протичане на бременността и неонаталния период.
Ретинопатията има различна тежест: много форми регресират спонтанно, а тежките изискват своевременно лечение. Затова скринингът и проследяването по установени критерии са ключови. Важно е обаче да се знае, че ретинопатията не е единственото възможно последствие от преждевременното раждане.
Какво показва проучването
В проучване са включени 59 деца, родени преди 32-ра гестационна седмица. Те са разделени на две групи: 33 деца с ретинопатия на недоносеността и 26 без установена ретинопатия. При всяко дете са анализирани зрителна острота, рефракционни нарушения и отклонения в ортоптичния статус – нарушения в съвместната работа на двете очи.
Понижена зрителна острота е установена при 10 от 26 деца без ретинопатия и при 25 от 33 деца с ретинопатия. Рефракционните нарушения също са чести и в двете групи, но са по-изразени при децата с ретинопатия: 22 от 33 срещу 13 от 26. Очедвигателни нарушения са открити при 12 от 26 деца без ретинопатия и при 18 от 33 деца с ретинопатия. Резултатите показват, че ретинопатията е свързана с по-висока честота на някои зрителни нарушения, но липсата ѝ не изключва проблеми със зрението.
Защо проблеми има и без ретинопатия
Зрителната система е сложна и развитието ѝ не зависи само от състоянието на ретината. Преждевременното раждане може да повлияе на различни очни структури, зрителните пътища и механизмите, чрез които двете очи работят синхронно. Затова дори при ретина без клинично значима ретинопатия детето може да има късогледство, далекогледство, астигматизъм, кривогледство, намалена зрителна острота и други нарушения. Някои рефракционни проблеми и нарушения на очната моторика могат да се проявят по-късно. Нормалният скрининг за ретинопатия е добра новина, но не е цялостна оценка на зрителното развитие.
Най-чести проблеми и родителски сигнали
В проучването най-често установяваните нарушения са рефракционни аномалии, по-конкретно астигматизъм и миопия. Те са особено важни в детска възраст, защото без правилна корекция могат да нарушат развитието на зрителната система и да доведат до амблиопия. Родителите невинаги разпознават проблема по поведението на детето. Възможни сигнали са присвиване на очите и затруднено фиксиране на обекти. Понякога намаленото зрение се отразява на двигателното развитие и ориентацията в пространството – например затруднения при достигане на играчки, преценяване на разстояния, придвижване и прохождане. Тези прояви не са специфични само за зрителни проблеми, но при съмнение е важна оценка на зрителната функция.
Проследяване и лечение
При преждевременно родените деца първите прегледи започват в 31-ва гестационна седмица постменструална възраст за родените преди 27-ма седмица и в 32-ра за родените след 27-ма. Според находката офталмологът индивидуализира графика. При нормални изследвания за ретинопатия се насрочва преглед на 6-месечна възраст, а след това – веднъж годишно при липса на оплаквания и установени зрителни нарушения.
Ранната диагностика и навременното лечение в повечето случаи предотвратяват или ограничават трайни зрителни увреждания. При ретинопатията своевременното лечение на показаните случаи може да спре прогресията към тежки структурни увреди. При рефракционните нарушения ранната оптична корекция осигурява ясен образ върху ретината и подпомага нормалното зрително развитие. При амблиопия ранното откриване е особено важно, защото лечението е най-ефективно, докато зрителната система се развива. Навременното диагностициране на страбизма също позволява лечение и намалява риска от амблиопия.
Най-добре се повлияват рефракционните нарушения, при които подходящата оптична корекция дава нужния зрителен стимул. Амблиопията е намалена зрителна острота заради неразвита зрителна система в едното или по-рядко в двете очи; причина могат да бъдат некоригирана рефракционна аномалия, страбизъм или зрителна депривация. Колкото по-рано се установи, толкова по-добри са възможностите за лечение. Страбизмът също изисква своевременна оценка заради връзката с амблиопия и нарушения в бинокулярното зрение.
Препоръка към родителите
Родителите не трябва да пропускат профилактични офталмологични прегледи, дори когато детето не е имало ретинопатия или тя е регресирала напълно. Не е нужно да се чака детето да се оплаква, да присвива очи или да показва видими затруднения. Малките деца невинаги могат да кажат, че не виждат добре, а понякога проблемът засяга само едното око и остава незабелязан. Най-важно е да се следват препоръките на офталмолога и зрителното проследяване да се възприема като част от цялостната грижа за развитието на недоносеното дете.