Рийвс настоява за курс към ЕС въпреки официалната линия на Лейбъристите

Бившият финансов министър Рейчъл Рийвс заяви, че бъдещето на Великобритания е в Европейския съюз. Това е първата ѝ голяма публична намеса след напускането на финансовото министерство. Тя определи последиците от Брекзит като превръщане на страната в „по-бедна, по-слаба и по-несигурна“.

Рийвс подчерта, че привържениците на повторно присъединяване към ЕС трябва да представят убедителни аргументи, да покажат конкретни ползи и да определят правилно следващите стъпки. Изказването ѝ се разминава с официалната позиция на Лейбъристката партия от предизборната програма през 2024 г. В нея е заложено, че бъдещо лейбъристко правителство ще остане извън ЕС и ще се стреми да направи Брекзит работещ.

Програмата изключва връщане към свободното движение на хора, членство в единния европейски пазар и участие в митнически съюз. Премиерът Анди Бърнам заяви, че е необходим честен разговор за бъдещите отношения с ЕС, но посочи, че всяка промяна ще изисква мандат от общи избори. Следващият вот трябва да се проведе най-късно до 2029 г.

Консервативната партия заяви, че не желае дебатът за Брекзит да бъде подновяван. Лидерът на „Реформаторска партия“ Найджъл Фараж каза, че няма мандат за по-тесни връзки с Европейския съюз.

Рийвс настоява за по-тесни връзки в отбраната. Тя очаква на предстоящата среща на върха между Великобритания и ЕС да бъде потвърдена схема за мобилност на млади хора. Подобна договореност тя подкрепя още от времето си във финансовото министерство.

Бившият финансов министър се надява и на напредък по присъединяването на Великобритания към SAFE – европейска програма за отбранителни инвестиции, обявена през март като част от усилията на ЕС за превъоръжаване след пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Пакт за отбрана между Великобритания и ЕС, договорен през май, създаде възможност британски компании от отбранителния сектор да участват в проекти, финансирани по SAFE.

В изявлението си Рийвс защити и работата си като финансов министър. Тя заяви, че правителствата трябва да бъдат „по-смели“ при изграждането на големи инфраструктурни проекти и да преценяват трезво рисковете и ползите от изкуствения интелект за развитите икономики.