Европейският парламент прие с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“ резолюция, в която отправя критики към реакцията на българското правителство на руската опасност в Черно море. Документът е посветен на ескалацията на руските удари в Европейския съюз и на заплахите за човешкия живот, регионалната стабилност и продоволствената сигурност. Основен вносител е германският евродепутат Сергей Лагодински от Зелените/Европейски свободен алианс.

Към критичните изменения се присъединиха и седем български евродепутати – петима от ГЕРБ, Радан Кънев от ДБ и Илхан Кючюк от ДПС. При гласуването осем български евродепутати бяха „за“, двама – „против“, трима се въздържаха, а четирима не участваха. Сред подкрепилите резолюцията бяха Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров, Илхан Кючюк, Христо Петров – Ицо Хазарта и Танер Кабилов. Против бяха Станислав Стоянов и Рада Лайкова, въздържаха се Кристиан Вигенин, Цветелина Пенкова и Елена Йончева.

Спорът се изостри след атаки с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на 6 октомври. Българското правителство определи нападението като недопустимо, но първоначално заяви, че няма достатъчно доказателства за категорично посочване на извършителя. По-късно премиерът Румен Радев каза, че Русия е вероятният отговорен фактор, но окончателно доказване на руската вина все още липсва.

На 12 октомври България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването. Радев разговаря с председателя на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО, а темата влезе и в дневния ред на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Лидерите на ЕС определиха атаките срещу граждански и търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния като неприемливи и като сериозно нарушение на международното и морското право. Радев предложи мораториум върху военните удари срещу търговското корабоплаване в Черно море. На 20 октомври Северноатлантическият съвет изрази солидарност с България и Румъния и готовност за съюзническа подкрепа.

В окончателния текст Европейският парламент изразява загриженост от „неясния и двусмислен“ отговор на българските власти и от слабата дипломатическа реакция на София спрямо Руската федерация. Най-конкретното искане е България да потвърди до 30 октомври участието си в инициатива на НАТО за противодействие на дронове. ЕП настоява още НАТО да обмисли нова инициатива за Черно море на основата на проекта „Черноморски страж“, както и за по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция. Документът определя сигурността на Черно море като част от сигурността на целия Европейски съюз и призовава за европейско финансиране на защитата на крайбрежните и пристанищните райони.

Румен Радев отхвърли критиките и заяви, че спорният текст е бил добавен в проекта в последния момент. Той изрази „категорично несъгласие и недоумение“ и посочи, че по време на Европейския съвет е разговарял с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и с президента на Румъния Никушор Дан. Правителството твърди, че България е задействала възможности за наблюдение, разузнаване, откриване и реакция в Черно море, поискала е международна техническа помощ, а след разговорите с НАТО над морето патрулира американски самолет P-8A „Посейдон“. Резолюцията обаче показва, че за значителна част от евродепутатите публичните уверения не са заменили очакваното политическо решение за присъединяване към антидроновата инициатива.

Следващият конкретен срок е 30 октомври. До него София трябва да даде официален отговор за участието си в натовската инициатива, докато разследването на атаките срещу корабите продължава.