След катастрофата на АМ „Тракия“, при която загинаха 12 души и бяха ранени 48, а в мелето бяха включени 50 моторни превозни средства, авторът прави анализ на причините. Той отбелязва, че шофира в България от 14 години, и посочва, че инфраструктурата е под всякаква критика: липсва система за ранно предупреждение при влошени климатични условия, настилките стават хлъзгави при понижение на температурите и влага, асфалтът е некачествен, с дупки, бабуни и неравности, а мантинелите по магистралата не изпълняват реалните си функции. Според него отношението на държавната администрация и отговорните органи към състоянието на пътищата е престъпна небрежност.

Вторият ключов фактор е престъпната небрежност на част от шофьорите. Авторът не приема обобщението, че българинът е лош шофьор: повечето водачи са добри, съвестни и спазват правилата. Проблемът е в немалка група, която не спазва ограниченията и се държи на пътя като всезнаеща и всеможеща. Именно тази група безотговорни шофьори е виновна за постоянните трагедии. По наблюдението му на около 100 коли поне една се движи против правилата; при 4,42 млн. МПС това означава минимум 44 200 шофьори – малко на фона на 6 млн. население, но достатъчно да съсипва човешки животи.

Според текста търсенето на отговорност от институциите е задължително, но е нужно и всеки да потърси отговорност у себе си. Всеки зад волана трябва да мисли за останалите на пътя, защото хората са индивиди, но и общност – както в живота, така и на шосето. Ако всеки дава най-доброто от себе си, всички ще живеят по-спокойно, по-добре и по-дълго.