Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре защити решението си да проведе телефонен разговор с Владимир Путин заедно с финландския президент Александър Стуб. Тристранният контакт е продължил около 90 минути на 27 октомври и се е състоял преди очакваните през ноември преговори в Абу Даби между украински и руски представители.

Според Стьоре целта е била руският президент да чуе пряко както европейската, така и американската позиция за прекратяване на войната. Той изрази съмнение, че Путин ще промени мнението си, но подчерта, че поне ясно чува позицията на Запада. Норвежкият премиер добави, че се притеснява, че част от посланията не достигат до Путин, когато американците разговарят с него.

По думите му разговорът е бил насочен към бъдещето и към стъпките, които могат да спрат продължаването на войната. Норвегия настоява да бъдат обсъдени конкретни мерки за деескалация: прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура в Русия и Украйна, спиране на ударите срещу корабите, превозващи украинско зърно за износ, както и размяна на военнопленници.

Стьоре посочи, че въпросът за териториите остава един от най-трудните в евентуалните мирни преговори. Русия в момента контролира почти 20% от украинската територия, но Украйна никога няма да подпише споразумение, с което признава, че е загубила територии. Отделен въпрос е дали Киев би могъл да приеме настоящата фронтова линия като реалност и отправна точка за преговори. Решаващо значение ще имат и гаранциите за сигурност след мирно споразумение.

Телефонният контакт наруши дългогодишната практика на западноевропейски лидери да избягват преки разговори с Кремъл. Инициативата беше критикувана от съюзници, сред които датският премиер Мете Фредериксен. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че разговорът не е донесъл нищо ново по конфликта в Украйна, и предположи, че европейските държави се опитват да си осигурят роля в бъдещия преговорен процес.