Психичното здраве на работното място вече се разглежда като икономически фактор, а не само като личен въпрос. Лошите психосоциални условия водят до по-ниско участие на пазара на труда, по-чести отсъствия, ранно напускане на работната сила и презентеизъм — присъствие на работа с ниска продуктивност поради здравословни проблеми. Изчисленията сочат, че психичните разстройства могат да намалят БВП на ЕС средно с 1,7% годишно за периода 2025–2050 г., а загубите да достигнат около 313 млрд. евро годишно. Разходите за здравни системи, свързани с тези проблеми, се оценяват на приблизително 76 млрд. евро годишно, или около 6% от общите разходи за здравеопазване.

Данните за работещите показват мащаба на натоварването: 44% съобщават за много кратки срокове или прекомерна натовареност, 37% — за обща умора, а 29% — за стрес, депресия или тревожност. Това налага психосоциалните рискове да се разглеждат наред с традиционните рискове за физическата безопасност. Съвременният подход изисква не само оборудване, инструкции и контрол, но и лидерство, доверие, ангажираност на служителите и условия за навременно разпознаване на проблемите.

Български специалисти по безопасност и здраве при работа представиха опит по теми като лична отговорност, устойчива култура на безопасност и лидерство; скрити рискове в офис средата; невроергономичен баланс и инженерни подходи към благополучието; ролята на изкуствения интелект и дигитализацията за по-безопасна работна среда в прехода от Индустрия 4.0 към Индустрия 5.0. Общото послание е, че устойчивата работна среда се изгражда чрез интегриран подход към физическите и психосоциалните рискове. Целта е работното място да не бъде източник на хроничен стрес и изтощение, а среда, която насърчава здравето, мотивацията и професионалното развитие.

Грижата за психичното здраве не е допълнение към политиките за безопасност, а тяхна съществена част. Здравите и мотивирани хора са основа както на безопасния труд, така и на конкурентоспособността на предприятията и устойчивото развитие на икономиката.