Ноемврийската цена на природния газ в България достигна 58,43 евро за мегаватчас без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. Спрямо октомврийската стойност от 44,09 евро/MWh това е увеличение с 32,52%. Поскъпването не се дължи на един фактор, а на съчетание от по-скъпи международни пазари, по-малки сезонни количества по договора с Азербайджан и необходимостта недостигът да бъде покрит с втечнен природен газ и резерви от подземното хранилище „Чирен“.

През зимните месеци количествата по дългосрочния договор с Азербайджан са по-малки, макар в ноемврийския микс да са включени пълните месечни обеми. Така относителният дял на останалите доставки нараства точно когато потреблението обичайно се увеличава. Според председателя на КЕВР Пламен Младеновски договорът досега е ограничавал влиянието на борсовите цени, но през зимата неговата тежест намалява. Той подчерта, че страната не е изолиран остров и няма собствен достъп до природен газ.

Алтернативните количества се осигуряват основно чрез втечнен природен газ, закупен от търговци след търг, а цената му е свързана с международните борсови нива. На 28 октомври договорът за ноемврийския газ на нидерландския хъб TTF временно премина 100 евро/MWh, а стойността му нарасна с около 31% спрямо началото на месеца. Европейският пазар беше под натиск и заради ниската запълненост на газохранилищата преди зимата – към 26 октомври те бяха запълнени до 74,9% от капацитета си, най-ниското ниво за този момент от началото на сравнимата статистика през 2011 г. По-малкият запас оставя по-малък буфер при студено време или прекъсване на доставки.

Косвен натиск идва и от ограничените LNG потоци през протока Ормуз. Европа и Азия се конкурират за по-ограничен брой товари, което повишава цената на втечнения газ. Международната агенция по енергетика предупреди, че по-слабото предлагане на втечнен природен газ през 2026 г. може да запази напрежението на пазара и през 2027 г.

КЕВР първоначално е разглеждала цена от 59,08 евро/MWh. След настояване на регулатора „Булгаргаз“ е използвал допълнителни количества от „Чирен“ и така увеличението е ограничено до 32,52%. Според КЕВР без тази намеса то би достигнало 39,37% при актуалните борсови нива. Мярката обаче има ограничение: около 1,4 млн. MWh в хранилището, нагнетени през 2022 г., са закупени на високи цени и могат да се използват икономически оправдано основно когато пазарът отново е скъп. Това ограничава възможността „Чирен“ трайно да сваля цената.

По-високата цена на обществения доставчик не води автоматично до незабавно поскъпване на парното и електроенергията за битовите клиенти. Енергийният министър Ива Петрова заяви, че ефектът върху топлофикациите ще бъде компенсиран чрез регулаторни механизми и фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в рамките на настоящия период. Натискът обаче остава за топлофикациите и промишлените потребители. Ако европейските борсови цени останат високи или зимата повиши търсенето, следващите месечни решения на КЕВР отново ще зависят от дела на газа по дългосрочни договори, наличните количества в „Чирен“ и цената на следващите LNG товари.